Мнозинството в парламента прокарва мащабни законодателни промени, насочени към освобождаване на цените на тока, както и към прекратяването на държавната подкрепа за въглищната енергетика. Това стана с поправки в Закона за енергетиката, внесени от правителството, които преминаха на първо четене в пленарната зала снощи с гласовете на управляващата сглобка на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

Със законопроекта се въвежда директива на ЕС, засягаща общите правила на вътрешния пазар на електроенергия. Той предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. Регулираният пазар ще се запази за битовите потребители до 2026 г.

От кабинета обясняват в мотивите, че освобождаването на пазара на дребно е съобразено с решението на парламента от 11 ноември 2022 г. Според това решение домакинствата остават на регулиран пазар до 31 декември 2025 г. В периода след това постепенно ще се дерегулират цените до пълното им освобождаване, като успоредно с това се въведе възможността да се сменя доставчикът, обясняват от правителството. Със законопроекта се прекратява ролята на НЕК като обществен доставчик.

КАТЕГОРИЧЕН АНГАЖИМЕНТ

От редиците на ГЕРБ-СДС се чуха гласове срещу бързото освобождаване на цените за битовите потребители.

Теменужка Петкова, бивш енергиен министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС, заяви, че законът трябва да съдържа ясни насоки как ще бъдат защитени битовите потребители при излизането им на пазара – да се разработят критерии, чрез които да се определят уязвимите групи, както и механизъм за тяхната защита.

Тя посочи, че Брюксел не е поставял като условие освобождаването на цените да засегне и домакинствата. В законопроекта обаче се споменава датата 1 юли 2024 г. Според ексминистъра страната не е готова за такава крачка. „Българският битов потребител трябва да остане на регулиран пазар и това ние трябва да го направим с този законопроект между първо и второ четене, и да изпълним ангажимента си към Европейската комисия да либерализираме пазара на едро“, обобщи намеренията на формацията си Петкова.

Докога ще се запазят регулираните цени за домакинствата и по какъв начин, това засега остава неясно.

НА БОЙ ЗА „МАРИЦА-ИЗТОК“

Срещу законопроекта въстанаха опозиционните формации – „Възраждане“, БСП и ИТН, които предрекоха рязък скок на цените на потребителите, когато преминат на свободния пазар.

Те обаче бяха разярени повече от една малка поправка в законопроекта, с която се отменя текстът, задължаващ министъра на енергетиката да определя годишна квота за задължително изкупуване на еленергия от производители, ползващи местни първични енергийни източници. Става въпрос за ток от въглища.

Тази квота може да стигне до 15 процента от цялата първична енергия, необходима за производството на тока, консумиран в страната всяка година. Съществуването на квотата се обосновава със „съображения за сигурност на снабдяването“, както пише в действащия закон.

„Без въглища българската енергетика не може да съществува. Защо се правим, че не го виждаме?“, гневно викаше от трибуната социалистът Драгомир Стойнев. Павела Митова от ИТН заяви, че отпадането на квотата ще обрече на затваряне енергийния комплекс „Марица Изток“ и ще навреди на енергийната сигурност на страната. А Стоян Таслаков от „Възраждане“ се закани двусмислено на управляващите: „Трактор ви сглоби сглобката и трактори ще ви я разглобят.“

КОЙТО КАКТО ГО РАЗБИРА

В закона се въвежда и дефиниция за енергийна бедност. Определението е сложно написано и трудно разбираемо.

Според него енергийно бедно е „домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година до официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди.“