Медия без
политическа реклама

18 000 души ще издирват рискови ученици по домовете им

Т.г. се очаква екипите за обхват да започнат по-рано да търсят деца от уязвимите групи

40% от учениците отпадат от училище заради липса на мотивация от родителите и общността
Илияна Кирилова
40% от учениците отпадат от училище заради липса на мотивация от родителите и общността

"Армия" от цели 18 000 души от различни институции ще издирват учениците в риск от отпадане от образователната система, като тази година те ще могат да започнат още по-рано своята работа. Това стана ясно днес след заседание в Министерския съвет по Механизма за обхващане и задържане на учениците в клас. Все още не е ясно колко ученици 

Въпросните служители ще са разпределени в 1223 екипа за обхват. В тях се включват експерти от регионалните управления по образованието, социалните служби, МВР, областните управи, общините и др. Тази година те ще могат да започнат обхожданията по домовете по-рано, обясни премиерът акад. Николай Денков. По думите му на срещата е обсъдена промяна в постановлението, с което се регламентира дейността на екипите за обхват. Такава в най-скоро ще бъде предложена от министерството на образованието, като се очаква да бъдат изтеглени напред сроковете, които са свързани с конкретната работа на екипите на терен. 

Припомняме, че през 2021 г. екипите по обхват също стартираха по-рано - през септември, вместо през октомври. Освен това, от тогава те започнаха да правят и интегрирана оценка на потребностите на децата с цел да предлагат по-адекватни мерки спрямо конкретните случаи.

"Имаме уверението от МВР и ГРАО, че ще можем месец по-рано да получим данните за учениците, подлежащи на задължително предучилищно образование. Екипите ще имат информация за рисковите деца и ще могат превантивно да ги видят на място по адресите им", коментира просветният министър проф. Галин Цоков. По думите му с промяна в наредбата за финансиране на институциите образователните медиатори, социалните работници и помощниците на учителите вече са получили устойчиво финансиране - не през програми и проекти, както досега, а през бюджета, което гарантира, че те ще станат част от педагогическите екипи в училищата и ще могат да работят спокойно. 

Колко точно са децата в риск от отпадане, които ще издирват екипите, обаче все още не е ясно. Предстои това да се разбере към 15 септември, когато данните за тях бъдат въведени в ГРАО и информационната система на МОН и се види колко са записани, и колко не са, обясни проф. Цоков. Новото т.г. е, че на задължително предучилищно образование вече подлежат и децата на 4 г., а не както досега - тези от 5 г. нагоре, т.е. ще се обърне специално внимание на 4-годишните, които не са записани. Ще се види и колко са учениците, които са отпаднали предни години. Не е ясно дали ще се положат допълнителни усилия за обхващане на 4-годишните деца със специални образователни потребности, които обичайно остават извън полезрението на властта и не се записват на градина или училище не от нежелание, а от невъзможност да по получат адекватно внимание - много от тях остават вкъщи или в различни социални услуги като дневни центрове и др.

"Има рискови и възрастови групи, и общини. Процентите за децата, които не са в училище, а трябва да са, показват, че те са най-малки при най-малките на 5-6 г. После процентът спада, а към 8, 9 и 10 клас той се покачва. Преходът от 7 към 8 клас е труден, това е свързано с малцинствените групи, оттам рисковите области са тези, в които има по-висок дял на тези групи", посочи Денков. По думите му над 40% от учениците отпадат заради липса на мотивация у родителите и общността, затова и медиаторите ще обърнат специално внимание върху стимулите, които да задържат децата в клас. Сред обсъжданите по-нестандартни мерки, са включването на повече извънкласни дейности, за да им е по-интересно на учениците, вкл. и даване на храна за по-малките.

"Имаме ясна картина, въпросът е да я използваме максимално да привлечем повече деца в училище. Това е една от най-благородните, но и от най-неблагодарните задачи, затова всички трябва да вложим сърце, душа и усилия, за да могат децата да са в клас", посочи още премиерът. По думите му за последните 6 г., откакто действа механизъмът, в клас са върнати и задържани 50 000 деца. "С 40% е намалял делът на отпадналите ученици през тези години. 9 хиляди на година трайно остават в образователната система, това е едно бъдеще за тях", посочи и проф. Цоков. По думите му само през учебната 2022/23 г. върнатите и трайно включени в образователната система деца и ученици са 12 439, като от тях 7992 никога не са били записвани досега в детска градина или училище. Те са със 722 повече в сравнение със същия период на миналата учебна година. Проф. Цоков отбеляза, че има повишаване на обхвата на 5-годишните деца.

Последните данни, съобщени от служебния просветене министър проф. Сашо Пенов, показваха, че от началото на функциониране на Механизма за връщане и задържане на децата в училище до ноември 2022 г. екипите за обхват са върнали в училище или градина или са записали за първи път общо 83 458 ученици. Към ноември 2022 г. отпадналите деца и ученици в задължителна училищна възраст са 53 464, 39 000 от които са заради това, че семействата им са заминали в чужбина.

 

Още по темата:

Над 39 000 деца и ученици, или колкото 2/3 от випуска на първокласниците т. г.  са напуснали образователната ни система, тъй като са заминали със семействата си в чужбина. Общо отпадналите от училище и детска градина пък са 53 000 души.

 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата