Ники е четвъртокласник в 135-то средно училище "Ян Амос Коменски" в София. Със спинална мускулна атрофия е, движи се с инвалидна количка. Това не му пречи да бъде отличник, нито да има приятели сред съучениците си, които му помагат и подкрепят. До първи клас дори не е осъзнавал, че не може да ходи - родителите му са го носили натам, накъдето погледне. Така продължават и в училище - всеки ден баща му и майка му го водят, вземат и пренасят на ръце от стая в стая. С годините обаче детето става по-тежко, а и започва да иска по-голяма самостоятелност. Необходима е просто платформа към училищната рампа - нищо работа, за която обаче родителите се борят вече шеста година. Техният случай е панорама на това, което в просветната система все още (не) разбират под интеграция на деца със специални потребности.
"Тук платформа не може да се изгради"
В някой чиновнически отчет 135-то СУ вероятно минава за достъпна среда - на входа му е поставена ръждясала рампа, която служи за придвижване до първия етаж. Рампата е наклонена плоскост, върху която се поставя платформа за придвижване на инвалидната количка нагоре. Така Ники може да стигне до първия етаж. Няма обаче електрическа стълбищна платформа, която да му позволи да посещава часовете на втория и третия етаж.
Борбата за достъпно училище за Ники започва през 2018 г., когато той влиза в предучилищна група. Разбира се, пари няма и родителите се хващат да търсят. Започват от район Красна поляна и веднага удрят на камък. Няколко години и куп сигнали трябва да се изтърколят, за да се убедят общинските служители, че бащата на Ники - Боби Владков*, не е от хората, които се отказват. През 2023 г. малката община най-сетне кандидатства пред голямата за финансиране. Намесата на Столична община е необходима, защото офертата надхвърля с 10 000 лв. прага, до който районните кметове могат да решават сами. "С рампата в училището ще могат да се обучават и други деца в неравностойно положение, защото то единствено обучава в специалности помощник-възпитател и социални услуги на деца и семейства в риск", мотивират се от районната администрация (в лицето на временно изпълняващия длъжността кмет на Красна поляна Николай Вушовски).
"Намерих оферта за платформа за 42 хил. лв., с 20% по-евтина и 20% по-качествена. Никой обаче не й обърна внимание", казва Боби. Никой не благоволява и да напише едно писмо, за да се кандидатства по програми за достъпна среда. Боби има цял наръч подобни пропуснати възможности за финансиране по европрограми. От 135-то казват, че не са кандидатствали по националната програма на МОН за изграждане на достъпна образователна среда, защото средствата по нея - до 15 000 лв., са недостатъчни за стълбищен робот.
Междувременно предложението до Столичната община потъва някъде, както си му е редът. Ту голямата община пише на малката (в случая на новия кмет на Красна поляна Димитър Петров от ПП-ДБ), ту пък обратно. От това резултат за Боби и Ники няма. Кой всъщност отговаря за изграждането на една платформа? Да се намери отговор на този въпрос не е лесна работа. Бащата пише множество сигнали до всякакви институции. Отвсякъде вали подкрепа, но след подкрепата - нищо. Детето има нужда от достъпна среда, но някой друг да я осигури.
Предай нататък!
"Как ли се чувства детето да бъде носено на ръце? Това уронва достойнството и нарушава правата му", възкликва омбудсманът Диана Ковачева, когато случаят стига до нея. Тя препоръчва на кмета да предприеме действия за осигуряване на достъпна среда в 135-то училище и настоява спешно да се намери решение. "Финансовите въпроси и липсата на средства не могат и не трябва да бъдат средства за ограничаване на достъпа на едно дете до образование", казва общественият защитник. Екипът й прави техническо проучване, с което предлага на Столичната община да се осигурят стълбищни роботи - устройство за изкачване на стълби, което е на по-ниска цена.
Регионалният център за приобщаващо образование също излиза с коментар. Оттам казват, че в София има изключително малко училища и градини, които са осигурили подкрепяща среда и това е сериозен проблем. "Като временно решение на проблема в някои училища се прави реорганизация, при която класът, който има съученик с количка, се позиционира на етаж с осигурен достъп, без да се налага местене по етажите за различните часове", казват оттам. И напомнят, че това са общински сгради, поради което конструкционните дейности следва да бъдат инициирани от Столична община.
От Държавната агенция за закрила на детето пък посочват други отговорни - оттам изпращат писмо до МОН, директора на 135-то и регионалния център за приобщаващо образование, в което се апелира за тяхната ангажираност по проблема и за гарантиране на законовите разпоредби, като се предприемат "действия за осигуряване на достъпна среда в училището чрез закупуване на специализирани съоръжения за придвижване на дете с инвалидна количка".
"Правото на достъп на детето до образование е регламентирано в чл. 28 от Конвенцията на ООН за правата на детето и с оглед гарантиране на това право във все по-голяма степен и при еднакви възможности, органите и институциите трябва да направят образованието достъпно за всяко дете, да вземат мерки за насърчаване на редовното посещение на училище и за намаляване на напусналите го деца", посочват от Агенцията.
Колко трудно е да бъдеш сам
Невъзможната платформа е само един пример какво е да си Ники днес напук на ООН и нейните конвенции. При истерията с честите сигнали за бомба в училищата преди година, детето остава сам-само в цялото училище заедно със своята класна, която не успява да го изведе сама. На помощ идва майката Миглена, която така или иначе чака в близкото кафене. "Представете си какво се е въртяло в главата и сърцето му", недоумява бащата, който настоява пред районния кмет Димитър Петров да бъдат наказани длъжностните лица, "забравили" едно от децата, за които отговарят.
Доскоро училищната програма е била съобразена с Ники, така че в предпоследния час да има компютърно моделиране, за което той трябва да бъде пренесен на ръце до втория етаж, а в последния час - физическо възпитание, в което не може да участва. Така не се налага то да стои само, докато другите деца играят, а и бащата идва само за последния му час. Сега обаче часовете са сменени - компютърното моделиране става първи час, а физическото, през което детето трябва ненужно да стои само - втори час. Сякаш това не стига, директорката описва на майката на Ники
какви прекрасни кабинети имат отделните предмети на горните етажи - кабинети, които Ники не може да види. "Тази постъпка определям не като унижение, а като високо ниво на цинизъм. Това е само малка част от гаврата, която трябва да търпя", пише Боби до кмета на "Красна поляна" Петров. Той казва, че имат най-чудесната класна ръководителка и най-добрите съученици в класа (в т.ч. и от малцинствата), поради което "желанието на шепа социопати детето ми да бъде преместено в друго училище не може да бъде изпълнено".
Заради подобни унижения т.г. майката завежда дело за дискриминация срещу Столичната община за сумата от 59 620 лв. - колкото струва мечтаната платформа. В него са изброени и други абсурди, освен шестте години, в които родителите са всеки ден на училище с Ники да го разнасят. След последната операция на детето са сложени метални импланти на целия гръбначния стълб. "Най-малкото изкривяване при неправилен захват или изпускане и падане по стълбите могат да доведат до счупване на гръбнака и летален край за детето", се посочва в документите.
В училището няма и осигурен достъп до тоалетните на всеки етаж за хора с увреждания. Единствената тоалетна, пригодена за хора с увреждания, е на първия етаж, което създава неудобство за детето, когато е на горен етаж. Бюфетът пък е на втория етаж - Ники може само да гледа отстрани какви закуски са си купили децата.
Майката на Ники няма нормални социални контакти, нито работа, не може да води пълноценен живот, защото ежедневието й е ангажирано с учебните занятия на детето. Тя получава минимална заплата като негов личен асистент едва от 2022 г.
Тука има, тука няма асансьор
Сагата може да се окаже с неочакван край, след като наскоро претърпя пълен обрат - изведнъж рампата в дъното на тази канска битка се оказва конструктивно невъзможна според становище на район Красна поляна. Новото решение е да се изгради външен асансьор, въпреки че родителите предпочитат най-обикновена електрическа платформа. Идеята вече е при главния архитект на София и чака виза за проучване и проектиране. А от Столична община - изненада! - вече са отпуснати и необходимите средства. "Проектът, изготвен от архитекти, е предаден за съгласуване на СРЗИ. Срокът за изграждането му е ноември 2024 г.", посочва директорката Татяна Лепоева в отговор на въпроси от "Сега" (от Столична община и район Красна поляна не ни отговориха). Така казусът, за който шест години не стигнаха, накрая може да се окаже решен за шест месеца.
*Боби Владков е втори баща на детето, който е в добри взаимоотношения с биологичния му баща.
