Селската камбана бие тъжно. Някой е умрял. "Но как ще чуваме децата, когато играят?", казва възрастна жена. Умряло е училището.
Действието се развива на 29 май 2024 г. в село Ореш, най-голямото в община Свищов с почти 1300 жители. Общинският съвет е гласувал да се затвори селското училище. Местните хора, почти изцяло католици, го приемат тежко. Отец Салваторе, 47-годишен, от 10 години в България, е с разкъсано сърце: "Аз съм при хората. Те страдат. Когато секне училищният звънец, нещо си отива завинаги". Преподавал е религия в училището, помагал е при ковид пандемията. Много е близък с децата.
Училището е на 152 години. Основано е през 1872 г. от даскал Петър Манчев, дошъл от Балкана и задомил се в Ореш. Той е бил католик, зараждането е свързано с ордена на пасионистите. Макар да е основано като светско, връзката с католическата църква е тясна, поддържа се до наши дни чрез местни духовници като Салваторе. Преди Петър Манчев сестри винкентинки основават детската градина в селото. Самият Манчев, точно както възрожденците, учи първите деца в дома си. Днес освен него, паметна плоча в училището увековечава и епископ Филип Станиславов, автор на "Абагар", първата българска печатана книга (1651 г.) - родом е от Ореш.
В Свищов през XIX век е основано първото светско школо в България. Първата детска градина е там. Та днес затваря точно такова училище, в точно такъв край.
"Нека Светият Дух да води съветниците да вземат най-правилно решение". Думите са казани в местната църква рано сутринта на 29 май. Молитвата е специална, продължава в часовете на неведение. Не помага.
Финанси и демография
Причината за затварянето на ОУ "Христо Ботев" (името му днес) е прозаична - няма деца. Последно тази година са 23. Паралелките са смесени. Трудно се спазват нормативи. Общината дофинансира към 70 000 лв. на година. Цялостните актуализирани сметки са за 120 000 - 130 000 лв. Общината би си ги спестила, би "оптимизирала процеса". Освен това счита, че в Свищов децата ще получават по-добро образование. За затварянето се говори отдавна, факт е също, че някои родители от Ореш записват децата си в града. Съветниците и кметът Генчо Генчев не им е приятно да го затварят - но както и да се погледне от финансов или демографски аспект, това е правилното решение, неизбежно рано или късно.
Училището все пак може да бъде спасено, ако стане защитено. Или пък стига общината да продължи да финансира. Генчев е разказвал на хората, че е направено всичко възможно за придобиване на защитен статут. Критериите за такива училища са високи, орешкото не отговаряло. Всъщност обаче, проект не е подаван. "Сега" отправи запитване по въпроса до общината. Получихме отговор, че кметът е в отпуск. По-късно същия ден стана ясно, че е на работа.
Само числата ли са важни?
Не всичко на този свят обаче е брой пари или брой хора. Има и други неща.
Генчев е кмет девета година. Запознат е с положението. Няколко пъти миналата есен преди местните избори казва, че през настоящия мандат няма да се закрива училището. Всичко се задвижва сега, десетина дни преди 24 май. Хората са буквално шокирани, никой не е разговарял по-рано с тях. Решението съветът взема на извънредно заседание на 29 май, защото ден по-късно изтича срокът за подаване на заявления за училищата, чиито общини искат ги да затворят от следващата година.
Въпреки смесените паралелки децата в Ореш се учат добре. Миналата година успехът на матурата по български език и литература в 7-и клас е над средния за община Свищов и област Велико Търново. Очакванията са подобни сега за математиката. Лаптопи, пособия, дъски... - нормалните неща за нормален учебен процес са налични. Освен това е интересен въпросът колко точно малко са децата. 23 са малко, но потенциалните за следващата година са били 25. По тоя пункт общината казва, че 16 са сигурните (родом от Ореш), останалите - евентуални от други села. Така е, но то всичко в този аспект е евентуално, понеже родителите имат право да избират - просто сравнението с броя на децата през тази и следващата година не е напълно валиден аргумент.
"Ясно е - автобус ще води учениците, ще се полагат грижи. Но автобусът тръгва обратно след като изтекат всички часове. А едното днес имало четири часа, другото - пет. Какво правят през това време? Ами висят из дворовете, това правят. Нямат почивка, не могат на воля да правят неща", сподели местен човек, разказвайки опита на приятелско семейство, чието дете е извозвано всяка сутрин с автобус.
Както стана ясно, селото е най-голямото в общината. Няма етнически малцинства. Не много, но къщи купуват хора от други краища или чужбина. Не че училището би спасило демографията, но че ще ѝ повлияе още повече отрицателно, е ясно. И отново за децата: някои са по-палави, на други родителите по-притеснителни, на трети с по-скромни финансови възможности... - ОУ "Христо Ботев" е служило на всички тях, избирали са го доброволно.
Още история
Католическата вяра се установява в този край около XVII век. Францисканците са първи, после пасионистите организират тук първата си чуждестранна мисия. Католическата религия привлича павликяните, секта в източното православие, друга част от която приема исляма. Поради болести, гонения, или по икономически причини хора от този край се пръскат на запад и юг, като в днешния град Раковски е концентрирана другата наша голяма католическа общност. При католиците ученето върви заедно с житейско възпитание в пансионите или под друга форма, така много след 1872 г. училището в Ореш е свързано с католическата църква. Но сега никой не е съобщил на отец Салваторе и думичка по-рано за закриването: "Научих с останалите хора".
Освен това училището винаги е разчитало на доброволчеството на жителите. Дори наскоро местна кооперация е дарила гориво. Но в крайна сметка се получава така, че основано през османско време училище, просъществувало през монархическото и комунистическото, се затваря днес, в четвъртата България - без контакт с хората, с църквата създател и закрилник - действа се "по административния ред".
Гадната политика
Малко след 29 май в Ореш идва известен политик. "Българи, поредно училище е закрито, ние ще го спасим, да живее България, гласувайте за нас!", реди той на живо в социалните мрежи. Това, което премълчава, е, че неговите лични партийни съветници на сесията не подкрепят училището - единият гласува за затваряне, вторият се въздържа. Тоя, дето иска да се затваря, дори се мотивирал със свое "социологическо проучване" - питал семейства от Свищов и установил, че нито едно не иска да запише детето си в Ореш - все едно да питаш семейства от Бургас за варненски училища.
"Политиката е гадно нещо, разваля живота", казва отец Салваторе. Говори принципно за ситуацията за Българя. Питам го как е в Италия. Отвръща, че и там е същото, но хората са поне малко по-борбени.
Целият този казус не е партиен. Но все пак уточнения: известният политик е Костадин Костадинов; кметът Генчев е от ГЕРБ, навремето бе от БСП.
Дух и унижение
Всъщност, хората в Ореш са борбени. Просто са разбрали в последния момент. Сега отговарят с недоволство. На 3 юни кметът Генчев идва в училището и казва, че на следващия ден министърът на образованието Галин Цоков ще е при тях. Именно от министъра зависят финално нещата - и каквото имат, нека хората му го кажат. Генчев подхвърля, че училището ще остане, ако тия 120 000 - 130 000 лв. ги дава държавата.
На 4 юни към 70 души са в двора на училището. Чакат министъра, искат да не разписва затварянето. На улицата отсреща багер укрепва дерето. Мъж го сочи: "Е, гледайте, нищо не се пипа в Ореш, ама министър като ще идва..."; Другите редят: "Петър Манчев с четири деца е тръгнал едно време, как може да затварят училището сега?"; "От тук е тръгнала просветата в България, а гледайте какво става! - унижение за селото!".
Разработилият се в чест на министъра багер кара хората буквално да изпопадат от смях. По-интересното е, че човекът, който сочеше към него, е Зарко Мачев, бивш футболист на ЦСКА, национал. И съотборникът му Анатоли Нанков е от Ореш. Какво е общото с темата? Ами, че някога орешкият детски футболен отбор е шампион на България - след като местните момчета спортуват здраво в училищния двор. Вече никой няма да бъде шампион.
Хората чакат около 2 часа. И накрая министърът.... не идва. Хората се чувстват унижени, обидени, разочаровани. Не го крият. Явява се единствено кметът Генчев. Казва на преподавателите, че след изборите ще отиде при министъра, за да се види какво ще се реши. А за неявяването при хората виновно излезе "присъствието на медиите" - не било хубаво журналисти да има. Всъщност, единственият присъстващ в Ореш бе скромният представител на "Сега". Срещата с местните хора бе предвидена много преди да се разбере за посещението на министър Цоков. Но защо медиите не бива да са на място - енигма. Същия ден в Свищов бе Бойко Борисов. Хората в Ореш говорят, че именно екипът на Борисов решил големци да не се явяват в Ореш заради "медиите".
Бъдещето
Както стана ясно, тлее пламъче надежда. "Трябва да се направи всичко възможно за защитен статут", коментира съветникът от БСП Йордан Нейков, гласувал против затварянето. Всъщност, тъй както критериите за защитено училище са високи и орешкото не отговаря, много училища в страната са защитени без да отговарят. А местните хора се надяват точно цяла тази огромна култура и история на селото да бъде критерият за запазване.
"Трябва да се даде още една година на училището. А за една година Бог прави големи неща", казва отец Салваторе.
