Дани е в средата на трийсетте, има семейство, малко дете и успешна кариера. Тя е отговорна, позитивна и възходящо развиваща се личност. На въпроса дали би искала дъщеря й да изучава религия отговаря, че не би имала нищо против, ако става дума за общообразователен предмет. Ако става въпрос за вероучение обаче, има резерви. В началното училище самата тя изучавала предмета в малък областен град. Известно време била леко объркана и си мислела, че някой постоянно я наблюдава. Казва, че не би искала дъщеря й да има подобни преживявания.
По всичко личи, че в момента има политическа воля за въвеждане на задължително обучение по религия в общообразователните училища. Затова пък няма данни за нагласите на българите по този въпрос. Преди 20 години имаше огромни подписки от граждани с такова предложение до Министерството на образованието, но пък нямаше политическа воля, а направените по поръчка на МОН социологически проучвания показаха, че хората по-скоро не желаят задължителен час по вероучение или религия. Но така се получава обикновено с поръчаните проучвания. Въпреки че точно преди 20 г. имаше премиер, който бе наистина практикуващ православен християнин.
Въпросът е откъде се появи внезапното желание на изпълнителната власт да въведе предмета като задължителен? Дали от искрена вяра, дали от желание да се хареса на Църквата и вярващите, дали от известно отчаяние пред нарастващите прояви на агресия и самоунищожително поведение сред учениците. Може би по малко от трите, но най-вече второто и третото.
В момента МОН е почти напълно подготвено да се справи с тази задача. Има одобрени програми по православно християнство, по ислям и по общообразователен предмет Религия. Този предмет не се ангажира с конкретно вероизповедание, а преподава знания, свързани с общата култура по темата (т.нар. неконфесионално обучение). Има даже и учебници по трите направления. Тези по християнство – православие имат и вариант, създаден от Светия Синод. Колкото до програмата – ако наистина са решили, ще намерят 1 час седмично. Както винаги е ставало.
На хартия и в момента учениците имат право да се обучават по религия доброволно, но това е само на хартия. Защото дори ако семействата на децата имат такова желание, решението е в ръцете на директора, а той може да има съвсем други приоритети. Както обикновено се случва. Директорите използват допълнителните незадължителни часове за обучение по български език и литература (най-често), втори чужди език и т.н. Така че на практика доброволното вероучение/религия почти няма възможност да се случи.
Другият подход е предметът да стане задължителен, но който иска да може да се откаже от него, ако семейството има възражения. Проблемът е, че у нас дори ако семейството не иска детето/децата му да изучават дадено вероизповедание, то може да избере само общия предмет Религия, а не неутрален предмет като Етика или Етика и морал например.
Предполага се, че общият предмет Религия гарантира религиозно образование, което е еднакво приемливо за всички вероизповедания и религии. Но и в неконфесионалните програми има неща, които могат да се сторят смущаващи за някои родители. Ето какви компетенции и очаквани резултати има сред описаните за усвояване от първокласниците: „Да станем деца на една земя – всички сме деца на Бога“ или „Разбира смисъла на вярата в Бога и вярата в себе си.“, както и „Осъзнава, че Бог е всемогъщ и може да върши чудеса.“ Това не е толкова изненадващо. Все пак предметът е „Религия“. Но съвсем не е неутрален избор.
Възниква и въпросът кога следва да започне обучението по такъв предмет, особено когато той е задължителен?
В Европейския съюз от 27 държави членки в 17 има задължително образование по религия. Десетте, в които няма, са България, Чехия, Хърватия, Естония, Латвия, Полша, Португалия, Словения, Финландия, Швеция. Две трети от тях са бивши социалистически.
Всъщност в т.нар. стари демокрации предметът Религия отдавна е неизменна част от общото образование. В Белгия се учи от 1. до 12. клас, В Германия, Италия, Испания, Люксембург – от 1. до 10. клас, в Австрия от 1. до 8. клас, във Франция от 1. до 5. клас плюс 10. клас и т.н.
Интересна подробност е, че от съседните ни балкански страни само Румъния има задължително вероучение плътно от 1. до 12. клас. В Гърция и Турция например обучението по религия започва съответно в трети и в четвърти клас.
Що се отнася до това къде обучението е конфесионално и къде неконфесионално и дали навсякъде има възможност за избор и съответно отказ от изучаване, картината е шарена. Според едно изследване по темата (Назми Джомара - Подходи в учебната програма по религия, етика и морално образование в европейските страни, ЕВРОПЕЙСКИ АКАДЕМИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - том IV, брой 6 / септември 2016 г.), обучението в Германия, Австрия, Италия е конфесионално, но в Германия например се изучава в отделни групи – римокатолическа, протестантска или общо нерелигиозно образование. В Англия, Уелс и Шотландия моделът е неконфесионален. В Австрия и Белгия пък конфесионалното образование е разделено на много подварианти - католическо или протестантско обучение, православни, еврейско, мюсюлманско, будистко и други форми на религиозно обучение. Това обаче е абсолютно изпитание по отношение на организацията и граничи с невъзможност в българския случай. То е нещо като диференцираното ДДС. Трудно е за администриране.
В някои от държавите с най-качествено образование според международните изследвания, като Естония и Финландия, образованието е изцяло светско. Но въпросът „за“ или „против“ религията е свързан повече с възпитанието, отколкото с качеството на образованието. Ако едно общество има достатъчно ресурси да възпитава децата си в етика и морал, може и да не прибягва до хилядолетния опит на религията. За съжаление в българския случай това не е така. Достатъчно е да пуснете пряко предаване от парламента.
Задължителното обучение по религия ще се сблъска и с друг проблем. Учениците ще учат нещо, което в масовия случай не се практикува в семейството и няма действаща семейна традиция (нямам предвид боядисването на яйца за Великден и украсяването на елха за Коледа). Религията е далеч по-сложно нещо, а традицията със задължителното й преподаване в училище е прекъсната от цели … 80 години! Време, за което в обществото са настъпили радикални промени.
Религията предизвиква въпроси, които нямат лесен отговор дори у вярващите възрастни. А какво остава за децата. Така, ако те имат съмнения и питания, по-скоро няма да има кой да им помогне у дома, както по български език и математика например. В момента мнозинството от учениците са трето и четвърто поколение илитерати по отношение на религията. Евентуално родителите на най-малките имат баби и дядовци, които са учили вероучение, докато не е дошъл 9. септември 1944 г. и по-късно на 1. януари 1946 г. е издадена заповед, с която вероучението се забранява. Това не ги е направило задължително вярващи, но поне знаят смисъла на понятията и действията в изповядването на традиционната за България религия.
И въпреки че според последното преброяване на НСИ 97 % от самоопределилите се като християни казват, че изповядват православното християнство, една значителна част от тях кръщават децата си за здраве или за да пазят традицията. Но, ако е така, по-добре да ги научат да бягат всяка сутрин в парка. А, когато се говори за традиция, все пак трябва да разбираш какъв е смисълът й. В противен случай тъй или иначе няма да я запазиш.
Така обучението по Християнство-православие/Религия може наистина да запълни една 80-годишна дупка в националното съзнание. И, ако МОН наистина иска да успее да направи това гладко, задължително трябва да даде възможност на родителите, които не одобряват идеята (а те вече надигат глас!), да имат възможна алтернатива за децата си. Дори часове по музика, рисуване и физическо вършат добра работа като алтернатива, ако няма друга възможност.
А иначе истински вярващите са по-скоро щастливи хора. Те имат отговор на всички въпроси, опора във всяка трудна ситуация и общност, в която винаги са приети. Дори безбожникът Фройд е признал, че религията е полезна за душата. Но не всичките му колеги мислят така. Хорхе Букай например твърди, че в практиката си на психотерапевт най-много поражения върху психиката е срещал заради религията. Иди че разбери. Във всеки случай трябва да се подхожда внимателно. Защото главите на подрастващите и без това са доста объркани.
Накрая, да си припомним притчата за Исус и децата:
13 Тогава хората доведоха децата си при Исус, за да положи ръце на главите им и да се помоли за тях, но учениците му се скараха на близките им. 14 Тогава Исус каза: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях.“ 15 И след като положи ръцете си върху децата, напусна това място.
Именно. Тези, които искат. Оставете ги и им дайте възможност. И оставете другите да не го правят.
Правото на избор на човека е един от неизменните постулати на вярата, в която искаме да обучаваме учениците.
