"Клас стани - клас мирно! Отворете си учебниците и прочетете урока. Иване, не говори с Петър. Излез на дъската. Не, сега не може въпроси! Пазете тишина! Който не слуша, ще получи забележка". Така може да изглежда "дисциплината" в училище. А може и по друг начин: "Здравейте, деца. Днес ще учим за планетите. Ще ви пусна филм. Много е интересен, ще научите за черните дупки, гигантите и джуджетата. Гледайте внимателно. Иване, ще отговоря на въпроса ти след филма". В единия случай имаме послушни и мълчащи ученици, забили главите си в учебниците, неразбиращи особено какво четат, несмеещи да кажат това, което мислят, подчиняващи се на правилата, без да разбират смисъла им. В другия - любопитни деца, слушащи с интерес, заинтригувани толкова от урока, че нямат време да лудуват, уважаващи учителите и изпълняващи указанията, защото самите те се чувстват зачетени, подкрепени и разбрани.
Не вярвам да има човек, който би избрал първия вариант, навяващ на отдавна отминали времена, когато учениците са били респектирани с пръчки. Важно е обаче как се представят нещата. Ако поставиш на кантар "повече дисциплина, взискателност към учениците и уважение към учителите" и "повече свобода, творчество и уважение на индивидуалността на учениците" (звучащо малко като свободия), изглежда обяснимо защо 85% от хората избират първото, както показа изследване на агенция "Мяра". То е показателно за ширещото се неразбиране в обществото по темата и за дългия път, който трябва да извървим, докато се приближим до съвременните тенденции във възпитанието и обучението, а и във възприятията и нагласите. Явно е логично ако цял живот си бил възпитаван по един начин, да искаш да го приложиш и към децата си, особено ако не знаеш, че има и друг, даващ по-добри резултати.
Проблем номер 1
Почти няма учител, който да не постави липсващата дисциплина като основен проблем в училище. Онлайн обучението през ковида даде възможност и на родителите да се уверят с очите си какво чудо е по време на час - децата не само говорят, но и крещят и се обиждат, редовно се прекъсват и не се изслушват, прекъсват дори учителите, чийто авторитет не зачитат, и дори най-големите ентусиасти не могат да чуят за какво става дума в урока. Как се стигна до тук е дълга тема, но е факт, че масово учителите се чувстват безпомощни да се справят с днешните ученици. Изследване на синдикат "Образование", откъдето първи настояха за оценка за дисциплина, показа, че 69% от учителите не налагат санкции на учениците, защото процедурата е бавна и мудна, 63.5% - защото е тежка и безсмислена, а 71% - защото се притесняват от неуважително и скандално отношение от някои родители.
Безсилието на училищата, както и неработещите санкции, за първи път сближиха позициите на синдикатите с тези на директорите, които поискаха "изключително бърза промяна на системата за стимули и санкции в училище". Сериозността на проблема с дисциплината в училищата в последно време се припозна и от властите, които започнаха обсъждане на конкретни мерки. Вероятно и заради това, от скептик на оценката за дисциплина просветният министър Красимир Вълчев се превърна в нейн привърженик. Макар да твърдеше, че думата "дисциплина" навява асоциации за наказания и изключване, а системата трябва да е подкрепяща, последните дни той директно заяви, че подкрепя оценката за дисциплина и че въвеждането й ще се обсъжда заедно с по-лесното налагане на санкции за учениците, каквото екипът му ще предложи с промени в училищния закон. Как обаче въвеждането на подобна оценка ще помогне за подобряване на дисциплината и не скриваме ли зад нея собственото си безсилие да разберем днешните деца и да отговорим на нуждите им?
Защо оценката за дисциплина няма да реши проблемите?
Методите и възгледите за възпитанието на децата са еволюирали през годините - строгите методи на Макаренко отдавна са отречени и заменени с по-балансиран и подкрепящ подход, базиран на уважение към личността на детето. Странно защо научните достижения не се вземат предвид в настоящия дебат "за" и "против" оценка за дисциплина.
"От поне 50 г. научната литература по психология отрича наказателния тип дисциплина, която има доказано антивъзпитателен ефект. Освен това тя предизвиква агресия, хронични депресивни състояния, понижаване на академичния успех, а в тийнейджърска възраст - и бунт срещу правилата", коментира д-р Женя Лазарова, психолог и невроучен. По думите й авторитарният подход към дисциплината травмира психиката и вреди трайно на развитието и физиологията на мозъка. "Наказателната дисциплина е мярка за външен контрол чрез страх. Тя държи тялото на децата в постоянно състояние на стрес, което на практика блокира социално-емоционалното им съзряване. За да се научи едно дете на лична отговорност, то първо трябва да развие усещане за вътрешен контрол, тоест да разбере, че само контролира съдбата си. Освен това, трябва да се научи да изгражда отношения на доверие с други хора. В условията на външен контрол и страх, това никога не се случва, а човек свиква да се подчинява с нежелание и недоверие, както и друг да носи отговорност за неговите действия", казва тя.
Според нея децата би трябвало да бъдат подкрепяни в тяхното социално-емоционално съзряване в училищната среда, а евентуалното въвеждане на оценка дисциплина не само не би помогнало, но би навредило на това. По думите й дисциплината чрез наказания и поощрения е базирана на теорията на бихейвиоризма, който се ползва в днешно време основно за дресиране на животни (спомнете си експериментите на Павлов с кучетата и звънеца), чрез създаването на условен рефлекс за подчинение. "Това няма как да се ползва в една съвременна педагогическа система, която цели да изгражда пълноценни личности. Няма как да създаваме подчинени деца, а на 18 г. да очакваме изведнъж да станат самостоятелни граждани, които могат да взимат собствени решения и да носят лична отговорност. Това е процес, който трябва да започне много по-рано", смята тя.
"И сега има санкции за дисциплина, но те не действат. Защо да продължаваме да правим още от същото?", пита д-р Лазарова, добавяйки че от десетилетия знаем, че ефективният, авторитетен подход към дисциплина е базиран на подкрепа, зачитане на другия и ясни правила. Според нея масово и родителите, и учителите не са запознати с доказано работещите методи на възпитание просто защото самите те са израснали с наказателни мерки. "Време е да спрем да повтаряме поведенческите модели от миналото и да започнем да осъвременяваме училищната среда според науката и тенденциите в най-успешните образователни системи", категорична е тя.
"Периодичното повдигане на темата ясно показва, че възрастните сме безсилни и не намираме начини как да се справим с този сериозен проблем. Всички сме наясно, че съществуват проблеми с поведението на децата, но дори не може да ги сложим под един и същи знаменател", казва Яна Алексиева от асоциация "Родители". Според нея училището не може да се превърне в наказателно място, защото това следва да е довереното и споделено пространство за всички деца. А тези, които имат затруднения, да бъдат подкрепени да ги разрешат. "Вижда се сериозна липса на подкрепа за училищата и семействата, за да могат да се справят с предизвикателно поведение. И като се говори за подкрепа, то тя следва да включва редица мерки за изграждане на капацитет и преодоляване на трудности както в децата, така и в родителите и учителите. Във всички световни практики се наблюдава това - преди да се премине към каквито и да е санкции, има активна работа по казуса", коментира тя.
"Която и книга на големите имена в педагогиката да отворите, няма да видите и дума за наказания и санкции и оценки. А напротив - само за подкрепа, водена от ясното съзнание, че всяко дете е ценно като личност, че всяко прави всичко по силите си, за да съхрани връзката с важните за него възрастни, но и че всяко се бори със свои трудности, за които често нямаме никаква представа. Че детето откликва с уважение на уважението и със съпротива на натиска и незачитането. Простете, но дори Макаренко казва: "колкото може по-високи очаквания и колкото може повече уважение" към младите хора; винаги двете заедно. Лично аз се чувствам не просто нелепо – срам ме е, че през 2025 г. говорим за оценки за дисциплина", коментира родителят Ирина Манушева.
Как все пак да върнем реда и нормалната обстановка в класната стая?
"В повечето европейски държави, посоката е към въвеждане на повече превантивни мерки и подкрепа за социално-емоционалното съзряване. Учениците още от детската градина учат и осмислят каква е ползата от общите правила, а учителите получават подкрепа и работещи методи за овладяване на класната стая, за изграждане на култура на взаимно уважение в нея, както и за изграждане на доверителна връзка с учениците", казва д-р Женя Лазарова, която проучва подходите към дисциплината в различните държави. По думите й някои от скандинавските държави изобщо няма санкции. А дори в Япония, която културно е много силно ориентирана към спазване на социалните норми, никога не изключват децата от училище, тъй като това би нарушило правото им на достъп до образование. Вместо това, при сериозни провинения те преминават към индивидуална форма на обучение, с паралелно осигурена подкрепа.
"Поставянето на ясни правила в училищната среда трябва да върви с ранни усилия децата и техните родители да разбират смисъла на правилата и да ги припознаят. Ангажирането на родителите в този процес е ключово, включително в процеса на създаване на правилата", смята д-р Лазараова. "Сега често се получава така, че родителите отхвърлят определени правила избирателно. Например, правилото да се изключват телефоните в час понякога се нарушава, защото някои родители искат да имат постоянна връзка с децата си. Но когато родителят демонстрира нарушаване на правилата, детето няма как да се научи да ги спазва", казва тя. Затова е много важно да се поставят подходящи, разумни граници, които зачитат потребностите на всички участници в училищната система.
"Представяте ли по време на час ученик да стане и да започне да танцува кючек? Представяте ли си как същият този ученик всяко междучасие се бие и обижда със своите съученици? Това беше моята реалност като учител в 75 ОУ "Т. Каблешков“ в столичния квартал Факултета", разказа във фейсбук учителят Антония Димитрова. Тя сподели за трудния път - към откриването защо този ученик се държи по този начин, за разговорите й с родители му, за "цялата си любов, знания и умения", които е вложила, за да покаже на учениците си как да разбират своите емоции, да владеят чувствата си, да решават проблемите си чрез говорене, а не с обиди и с раздаване на шамари. "В края на 2-годишната програма класът беше неузнаваем, а Мишо беше неформалния лидер. Вече имаше екипност и разговори при възникнали спорове", казва тя.
Добри примери могат да се намерят навсякъде. Всеки директор, учител и родител би могъл да потвърди от личен опит, че един клас може да се държи изключително спокойно и прилежно при един учител и невъобразимо шумно и недисциплинирано при друг. Как става това? С подход и внимание. И повсеместно обучение на учителите за промяна на нагласите им. Това, разбира се, е тежка задача, но трудността й не е оправдание за налагането на строги мерки със съмнителен ефект.
„Първо, учителите са възрастните и професионално отговорните в тази комуникация, не децата. А с оценката стоварваме цялата отговорност - и за провиненията, и за личностното израстване - върху децата", смята и Ирина Манушева. По думите й системата сама по себе си предизвиква съпротива у много деца - включително с усещането на всички, че не са там по свой избор, а защото са длъжни, и учителят може да прави каквото си иска, но те не, поради което много деца реагират с автоматично неподчинение и дори агресия. "Т.е. имаме нужда от промяна в цялостната атмосфера и култура", смята тя, добавяйки, че има очевидна разлика в поведението на едни и същи ученици при различни учители. "Когато децата се чувстват зачетени и уважавани, когато виждат, че възрастният мисли за тях, се държат далеч по-кооперативно", казва Манушева.
"Дали си задаваме достатъчно въпроса защо едно дете има конкретно поведение, какво го провокира, каква е средата му, защо не внимава в час и най-вече как да му помогнем да преодолее тази трудност? И лесният отговор не е, защото семейството не се справят. А дори и това да е факт, би трябвало да има работеща социална, образователна, здравна система около всяко дете", смята Яна Алексиева. По думите й училищата и семействата имат сериозна нужда от достъп до работещи, смислени и качествени услуги, професионалисти, където да потърсят помощ. "Дали не е време, освен за санкции, да говорим за това как мотивираме и поощряваме децата и поведението, което ни се иска да виждаме и формираме в тях?", пита тя.
Италиански уроци
Наскоро Италия въведе оценка за дисциплина в училище. Какви са резултатите? За децата, които по принцип се държат добре, такава оценка е безсмислена - те и без това ще продължат да се държат добре, коментира учителка от Италия. Същото е и с тези, които ще продължат да се държат лошо, без значение от оценката. Има и друга група деца, които могат да усетят натиска на оценката и действително да спазват някакво поведение, за да не получат лоша оценка. "В този случай ги учим да се държат добре, за да получат нещо в замяна", казва тя и дава пример - ученик започва да пристига навреме в училище не защото смята, че това е начин да покаже уважение, а защото в противен случай може да получи наказание. Във всички други ситуации в живота си обаче той би могъл да продължи да закъснява. "Мечтая си за училищна система, която да е в състояние да научи как да се държим добре без такива средства, но това е личен възглед, а може би съм просто романтик. Кой знае защо изобщо решихме да даваме такива оценки, уплашихме ли се? Може би", смята тя.
