Когато обикаляте европейските музеи, сигурно сте забелязали тумбите деца, които понякога, седнали направо на пода, рисуват "от натура" или слушат урок, а зад гърба на учителя ги гледа шедьовър на европейското изкуство. У нас има 191 музея, а според последната статистика - за 2017 г., посещенията са около 5 млн., от тях 1.2 млн. в деня със свободен вход и 1.1 млн. от чужденци. Колко са организираните посещения на деца от училище, официални данни липсват. Знае се само, че 143 музея предлагат ученически програми и този брой расте с годините. През 2018 г. с инициативата да срещне училищата и музеите се зае министерството на образованието. Година по-късно се вглеждаме как бяха използвани отпуснатите 120 хил. лв. за този проект и какво толкова пречи музеите да се ползват за образователни цели и без посредничеството на министерството.
-------------------------------------------
Разхождали ли са се лъвове по нашите земи?
Идеята на модула "Музеите като образователна среда" по Национална програма "Осигуряване на съвременна образователна среда" е учениците да проведат няколко часа от общообразователната си подготовка в музей, придобивайки нови знания по доста по-интересен начин. Максималната сума за финансиране на един училищен проект е 2500 лв. Тя може да се ползва за входните билети за учениците и придружаващите ги учители, за такси за беседи, виртуални турове и видеоуроци, за материали, предложени от музеите за дейности по време на уроците (невключени във входните билети), както и за транспорт до музея.
"Ние сме малко защитено училище с 38 ученици, отдалечени сме от големите градове Добрич и Варна и доста от малките ни ученици въобще не знаят какво е музей", започва разказа си Маргарита Тодорова, директор на ОУ "Св. Кл. Охридски" в Дуранкулак. Селото е известно с богатата си археология и това подтиква директорката да постави културното наследство в основата на своя проект, който, както сама признава, написала "на един дъх". Учениците й всяка година посещавали разкопките на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, но така и не виждали по-ценните находки оттам, които отдавна са изнесени в музеи в Добрич и София. Затова Тодорова решила да ги заведе на място, в случая в Регионалния исторически музей в Добрич - за да видят на живо това, за което им говорят учителите.
Най-напред разгледали експонатите на една от най-богатите у нас и на Балканите праисторически колекции от находки от археологическия комплекс край Дуранкулак (5300-4000 г. пр. Хр.). Изслушали с интерес беседата, видели и пипнали прародителя на съвременния хладилник, сечивата, с които са обработвали земята, оръжията за лов и риболов и иглите, с които са шиели своите дрехи хората от тогавашната епоха, керамичните съдове и различната тяхна украса, най-старото обработено злато в света от каменно-медната епоха, предположението за първи писмен знак.
"Не можеха да повярват, че в онези години са се разхождали лъвове по местата, където живеят, разбраха какво е некропол и с интерес разгледаха единственото в България автентично погребение от най-големия праисторически некропол в света. Чудеха се, че селото, в което учат, е с такава богата история", споделя Тодорова. Няма нужда да уточняваме, че двата учебни часа, заложени по проект, неусетно преминали в близо 3 астрономически часа.
След като се запознали с обстановката в старото школо и разбрали кое за какво служи, си направили снимка с табелките „Немирен“, „Невнимателен“, „Непокорен“, които навремето са били закачани на учениците. Някои пробвали как са се чувствали наказаните, коленичили върху царевични зърна. Учениците гледали 3D филм, от който разбрали как са изглеждали жилищата на хората, живели на Големия остров, моделирали със собствените си ръце антични съдове от глина, които после били подредени в изложба в училищното фоайе. Накрая видели и как се почистват намерените при разкопки монети и как се сглобяват изкопаните счупени керамични съдове.
Всички тези уникални за децата преживявания са осигурени с една микроскопична за съвременната среда от тризонети и политици милионери сумичка - 344 лв. Толкова струват пътните разноски и музейните беседи. За тези пари училището вероятно е писало проект, доклади, отчети... Тодорова обаче е повече от благодарна на министерството за шанса, който са получили възпитаниците й - някои от тях видели за първи път музей и мнозина не искали да си тръгват.
Кой е Българският Манчестър?
"Здравей, музей" пък е проектът на 6-о ОУ "Ив. Вазов" в Габрово, чиято цел е да потопи по една паралелка от пети, шести и седми клас в автентичната атмосфера на габровските традиции. Финансирането е максималното възможно - 2500 лв., а избраните музеи са все в Габрово - Регионалният исторически музей, Националният музей на образованието, Интерактивният музей на индустрията, Етъра. От октомври 2018 г. до януари т.г. учениците са имали 9 музейни урока, през март и април - още два.
"Децата се запознаха с габровската индустрия през Възраждането, с фабриките, заради които градът е бил наричан Българският Манчестър, посетиха най-различни занаятчийски работилници, видяха гайтани, глинени съдове, иконописи, медени звънчета, джезвета, калпаци, гаванки и т.н.", разказва директорът Стелиана Постомпирова. Петокласниците например по български се запознали с фолклорния традиционен календар, по география - с географските глобуси и карти, а по история - с делото на светите братя Кирил и Методий и Златния век на българската култура. Седмокласниците пък учили за първите будители и се разходили из българската възрожденска етърска чаршия. Посетили и Дечковата къща, където научили как са живели навремето богатите българи.
Петокласничката Габриела Ганчева смята, че би било много хубаво да прекарва по цял ден в музея. Най-много й харесало в Етъра, където с учудване видяла "как всичко се задвижва с вода", и срещнала "хора, които говорят руски". Понеже учи този език, от срещата в музея се родила нова мечта - да види Москва. В Националния музей на образованието пък рисувала с пясък - цвете и слънце.
В рамките на програмата на МОН Националният музей на образованието в Габрово е получил 10 хил. лева за провеждането на Дни на отворените врати. Идеята е всяко училище у нас, което пожелае, да заведе учениците си там безплатно в рамките на тези дни, които са един или два пъти месечно (информация за безплатните дни се изпраща редовно до РУО-тата). До момента уроци там са провели над 800 ученици от три габровски училища, както и от по едно училище в София, Стара Загора и Троян, като очакванията на уредниците са бройката да се удвои до края на проекта. С получената сума музеят на образованието е финансирал и нова мултифункционална зала с флип чарт и интерактивни дисплеи, изработени са сувенири, както и музейни тетрадки с игри и тестове за учениците, чиято цел е да ги подтикне да търсят нови знания.
Няколко урока наведнъж
"За едно малко училище всяка възможност за допълнителни средства е важна", казва Мария Христова, директор на 179-о ОУ "В. Левски", село Доброславци. За нейните възпитаници програмата дала възможност да отидат до Чипровци в музея на чипровските килими. Тъй като по проекта може да се финансира участието на ученици само от един етап, а в случая училището избрало децата от началния етап (за което получило 2500 лв.), а останалите сами заплатили пътуването си до там. Всеки класен ръководител определил кои от изучаваните теми би могъл да преподаде на възпитаниците си, докато са в музея. По изобразително изкуство децата се запознали с видовете приложни изкуства и с комбинирането на цветовете. По технологии и предприемачество пък пипнали различни материали, разбрали що е то "естествен оцветител", увивайки вълнена прежда в орехови обелки, научили как се тъче на вертикален стан. Били запознати и с историята на града и борбата му за освобождение, минавайки по този начин урок по "Човекът и обществото". Накрая, съвсем непланирано, учениците научили как се пекат чипровски кори на сач. "Всички бяха доволни. Темите, които биха учили в клас, в музея ги видяха и пипнаха и това живо впечатление определено е много по-въздействащо", казва Христова. Според нея програмата на МОН е много полезна и защото по този начин се раздвижват и самите музеи.
Разбираемата история
Природо-математическата гимназия в Габрово избрала два шести и два седми класа за своя проект, по който са предвидени посещения в музеи в София, Стара Загора, Трявна, Габрово, Етъра и др. Проектът, също за 2500 лв., е стартирал наскоро, като краят му трябва да е през април. Акцентът в него е върху историята - шестокласниците например ще се запознаят с Българското възраждане в Националния исторически музей в столицата и с античността - в Старозагорския музей, след което ще подготвят свои музейни дневници с най-впечатлилите ги неща. "Програма е много хубава, но дори е закъсняла. Дори само едно посещение в музей помага на децата историята да стане по-разбираема за тях", казва учителят Иван Гъдев. По думите му най-важното при подобни музейни уроци е, че децата виждат нещата на практика. "Всички бяха особено впечатлени например как се взривява сграда, каквато възстановка видяха в Музея на индустрията", казва той.
Има ли нужда от посредник?
Разказите на повечето училища, одобрени по програмата на МОН, си приличат. Няма спор, че провеждането на час извън училищната сграда е само по себе си вълнуващо и далеч по-интересно. Ученето чрез преживяване отдавна е определено за особено ефективно. Какво обаче пречи и без специална програма учениците да провеждат част от часовете си в българските музеи?
Малките училища в отдалечените населени места действително нямат средства за пътуване до други градове. Освен с разходи начинанието е свързано и с голяма организация. За тях програмата определено е полезна. Тя обаче е твърде малка за качествен ефект - целта й е да обхване едва 8000 деца от над 600 000. У нас музеите не са безплатни за учениците (като в някои страни), но за тях има намаления почти навсякъде, които свеждат цената на билетчето до 1 лев. Историческият музей в Стара Загора например е обявил вход от 1 лв. за ученици, груповите посещения за над 10 души са едва 4 лв., беседите - 10 лв., а целогодишният пакетен билет за ученици, който включва безплатен аудиогид и посeщение на 4 музея и комплекса, е 3 лв. Музеят в Добрич също приема ученици срещу 1 лв., както и музеят в Чипровци. Входът за учащи в Музея на индустрията в Габрово е 3 лв., в Националния исторически музей в София - 1 лв., а в Националния музей на образованието в Габрово - 2 лв.
Въпреки минималните цени от статистиката се вижда, че близо 24% от посещенията в музеите са в дните със свободен вход. НИМ в столицата например е обявил всеки последен понеделник от месеца за безплатен. Без такса там се влиза и на 18 май - Международния ден на музеите, на 17 септември - Деня на София, и на 1 ноември - Деня на народните будители.
Дори да зачеркнем тези възможности, остава въпросът трябва ли нещо толкова естествено да подлежи на специална програма и да е с такъв ограничен обхват. Защо училищните ръководства трябва да се товарят с нова бумащина само за да получат 300 или 1000 лв., след като е елементарно министерството на образованието да се разбере директно със стопаните на музеите за безплатни уроци и беседи. Вместо това за 2019 г. сумата за уроци в музеите е удвоена - 250 000 лв., но е предназначена за по-малко ученици - 7000. Хубаво е, че тази година в програмата освен музеите са включени и театри, галерии, концерти. Но не е редно само 7000 деца да имат достъп до тях.
