"Няма нищо страшно, ако едно дете не отиде в набеденото за най-добро училище. Това не означава, че то няма да стане добър и успешен човек". Това коментира образователният министър Красимир Вълчев днес пред Би Ти Ви по повод притесненията на много родители, че планираната промяна в изпитите след 7-и клас може да попречи на учениците да се представят добре на националното външно оценяване, което служи за вход в гимназиите.
В края на миналата седмица министър Вълчев обяви проектопредложения в няколко наредби, според една от които от 2022/23 г. изпитът в края на 7-и клас ще може да бъде интегриран. Предвижда се в теста по български език да има задачи от областта на обществените науки, а в този по математика да влизат и въпроси от природните науки.
Много родители обаче изразиха опасения, че децата им няма да могат да се справят с по-голямото количество учебен материал, по който ще бъдат изпитвани, като това ще ги принуди отново да търсят частни уроци, при това и по други предмети освен обичайните по български и математика. "Ако ме питате дали ще стимулираме частните уроци по тези предмети, не", коментира обаче министърът. По думите му децата няма как физически да ходят на частни уроци по седем предмета вместо по два, а и това никак не е рентабилно. "По-важен е характерът на уроците в училище - ако не се цели заучаване, ще намалее нуждата от уроци", добави той.
Според министъра тестовете няма да изискват свръхусилия от учениците, а придобиване на систематични знания в различни дисциплини, което ще бъде подпомогнато от усъвършенствани учебни планове и програми. "Няма изпит, който веднъж завинаги да ти гарантира успешна писта в живота, и няма изпит, на който ако не успееш, няма да се справиш в живота", заяви той, допълвайки, че че в съвременния свят се ценят все повече знанията, а не къде е учил човек. Вълчев цитира думи на директори на някои от т.нар елитни гимназии, според които се наблюдава феномен: ученици, които са успели да влязат в желаното училище, спират да учат след това, защото смятат, че са постигнали вече нужното.
Според Красимир Вълчев съвременните ученици се нуждаят от "хармоничен микс от компетентности", който се натрупва с дисциплините в учебния план, методите на преподаване и изпита накрая и затова е важно тестовете да отговарят на тази необходимост. Според него основен проблем е недостигът на часове, заради който учениците не успяват да усвоят добре материала и се налага да учат допълнително - сами, с преподавател от училището или на частни уроци. По думите му обаче подготвената промяна в учебните планове и програми, която включва облекчаване на материала, ще даде възможност за по-качествено обучение и ще намали необходимостта от допълнителни занимания. "Частните уроци са полезни за това да бъде накарано едно дете да учи допълнително, но това може да стане и с допълнителни визуални уроци от училище", заяви той.
Около 50 хиляди ученици учат в момента в дворовете на училищата, за да преодолеят различни образователни затруднения, съобщи още министър Вълчев. Заради противоепидемичната обстановка класните стаи са изнесени в дворовете на училищата, като децата със слаби срочни оценки и тези, които не са участвали ефективно в електронното обучение, ще вземат по 80 до 120 часа.
"Броят на учениците, които се явиха тази година на матурите, е по-нисък. За съжаление, имаме голям процент отпадане в гимназиалния етап", посочи още той, виизрайки най-вече учениците в 7 и 8-и клас.
ВЪПРОС НА РЕАЛИЗАЦИЯ
„Идеята за интегрирани изпити е добра и това е бъдещето на образованието. Но тази иновация ще срещне редица пречки - тези изпити изискват интегрирани програми, а стандартизираните тестове ще влязат в колизия с интегрираното учене“. Това коментира пред БНР Боян Захариев от институт „Отворено общество“. Според него ако има интегрирана изпитна система, едва ли сегашният пазар на частни уроци ще може да предложи услуги. "Времето, планирано за реформата, е малко, но това е идея, зад която стоят мащабни проучвания в цял свят и това е огромен обществен дебат в най-развитите образователни системи", смята той. Според него предложението за калибриране на оценяването вероятно ще накара родителите и децата да се заинтересуват.
