Българската образователна система е такава, че рано или късно почти всеки ученик тръгва на частни уроци. Някои започват още от първи клас заради амбициите на родителите си, други - след четвърти клас, за да наваксат пропуските. Ако дотогава даден ученик все още не е ходил на допълнителни уроци, то в седми клас, когато са изпитите по български и по математика, това едва ли ще му се размине. Дълго може да се спори защо това е така - дали българското училище не подготвя добре за миниматурите, или защото НВО-то е по-трудно от задачите в клас. Факт е обаче, че всеки втори седмокласник ходи на уроци, за да изкара добра оценка на изпитите, от които зависи и в коя гимназия ще влезе. И все пак, може ли да се мине без частни уроци, питат хиляди родители на прага на тазгодишната изпитна сесия за седмокласниците.
Частните уроци са презастраховка
Подобен въпрос личи и зад питането на депутата от ПП-ДБ Стела Николова до министерството на образованието. Николова е попитала писмено министъра дали МОН е провело проучване какъв процент от учениците, получаващи по-високи резултати на НВО-то след 7 клас, са посещавали частни уроци и какъв процент са разчитали само на училищнотo обучение. Въпросът й вероятно е предизвикан от масовото ходене на частни уроци на седмокласниците в столицата, където резултатите са най-високи в цялата страна. А целта е ясна - да се разбере, доколкото е възможно, може ли да се изкара висок резултат на миниматурите, без ученикът да е ходил на частни уроци.
Отговорът на МОН е категоричен - "частните уроци са презастраховка от страна на родителите и ако учат сериозно, учениците нямат нужда от допълнителна подготовка за НВО-то". Оттам посочват, че чрез всеки от изпитите от НВО се установява степента на постигане на компетентностите по учебния предмет за съответния етап, определени в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка. "За ориентир на всички заинтересовани МОН ежегодно в началото на учебната година оповестява модели за всеки от изпитите от НВО. Във всеки модел изрично са посочени класовете, учебното съдържание от които се включва в задачите, и е уточнено, че това учебно съдържание е включено в учебните програми за общообразователната подготовка. В този смисъл изпитните тестове включват само задачи и казуси, свързани със знания и умения, придобити в обучението в задължителните учебни часове, и всеки ученик, който работи сериозно и последователно в класовете от етапа, няма необходимост от допълнителна подготовка", казват от ведомството.
"Що се отнася до посещаването на "частни уроци", това е въпрос на избор от страна на родителите. МОН не събира и няма основание да събира такава информация. Допитване за посещаване на занимания извън формалното образование носи риск от неточна и необективна информация и не би допринесло за изводи относно качеството на образованието в отделните институции. Нерядко записването на учениците на "частни уроци" е по-скоро презастраховане от страна на родителите, а не необходимост, и е трудно да се прецени дали успехът на даден ученик е резултат от обучението му в училище, или от работата му с частен учител", казва още в отговора си министър Пенов. По думите му на учениците, които имат пропуски в усвояването на учебното съдържание и в придобиването на компетентностите по даден учебен предмет, държавата е създала условия да се предоставят консултации и допълнително обучение под формата на обща подкрепа.
Защо тогава всички ходят на частни уроци?
Отвъд формалния отговор обаче изникват твърде много въпроси. "Презастраховането" би било обяснение за част от родителите, но не и за толкова голяма част от тях. Проучване сред родителите по поръчка на МОН през 2022 г. (когато се събираха мнения за проблемите в учебните програми) показа тревожна картина у нас - че 50% от родителите на ученици от 5 до 7 клас плащат за частни уроци, за да могат децата им да се справи с изпитите в края на 7 клас - 27.6% по повече от един предмет, а 22.4% - по един предмет. Между 1-4 клас на частни уроци пращат децата си 27% от родителите - 12.5% по повече от един предмет, а 14.4% - по един предмет. Между 8-10 клас за уроци плащат 34 на сто от родителите. А общо, за всички възрастови групи, 37% от родителите отговарят утвърдително на въпроса дали детето им взема частни уроци по предмети, които се изучават в училище (20% по един предмет, 17% - по повече от един предмет).
Изследването също така показа, че само 1.3% от учениците ходят на допълнителни консултации по даден учебен предмет (т.нар. "обща подкрепа", за която говори МОН), за да преодолеят затрудненията по него. Предвид натовареността на преподавателите на консултации ходят предимно децата с по-сериозни затруднения и пропуски, докато на тези, които са по средата - например между "добър 4" и "много добър 5", обикновено не се предоставят такива, свидетелстват ученици.
"Не мога да си позволя да не запиша сина си на частни уроци в 7 клас. Дори започна да ходи от 6 клас - от една страна, за да му гарантираме място в школата в седми клас, когато за нея има огромен наплив, от друга - за да наваксва пропуските, които има в училище", споделя майка. Тя разказва, че учителката по математика на сина му е от старата школа - обяснява много добре, държи на дисциплината и изпитва истински, без да поставя нереално високи оценки, т.е. може да се довери донякъде на "шестиците", които изкарва детето й по математика. По български обаче часовете протичат с голям хаос - децата често са с телефони в час, не внимават, а повечето имат отлични оценки, което за нея е знак, че нещо не е така, както изглежда. "Когато синът ми се яви на тестове за определяне на входното ниво в частната школа, резултатът му по български език без 13 точки от 20, а по математика - 12 точки от 20. И какво - изненада! Оказа се, че оценките ни в училище изобщо не са реални", казва тя. От посещение на уроци вече цяла година синът й е напреднал и достига почти максимален резултат на пробните тестове, които прави в частния център.
"Г-жата в школата обяснява много по-добре, в клас е шумно, а тук е по-тихо, с по-малко деца. Можем да задаваме въпроси", разказва шестокласник, ходещ на частни уроци по български език. Той е убеден, че без уроци едва ли бе си справил на НВО-то догодина - за "доказателство" дава пример със задача, която в училище му е обяснена, че трябва да се изпълни по един начин, а от частната учителка, която познава в детайли изпитният формат и изискванията му - по съвсем друг. Всъщност, сред многото недостатъци на училищното образование е и това, че в клас учениците почти не се готвят целенасочено за изпитите в края на 7 клас - не правят редовно пробни изпити, така както се случва в школите, не се тестват за колко време колко задачи ще решат, т.е. не се запознават добре със спецификите на формата, което е ключово за доброто представяне.
Няма как да се подминат с лека ръка и коментарите, че задачите на националното външно ценяване в края на 7 клас, макар и да включват наученото само в задължителните общообразователни учебни часове, са една идея по-сложни от това, което се учи в клас. И това е така, защото освен да оценят дали учениците постигат заложеното в учебните програми изпитите целят и да отсеят най-добрите ученици, които влизат в десетина-петнадесет "елитни" училища.
Всичко е маркетинг
Някои учители твърдят, че ходенето на частни уроци по-скоро вреди и отклонява вниманието на учениците от редовните им часове, в които те свикват да не полагат необходимите усилия. "Децата, които ходят на уроци по математика, по правило не внимават по време на учебните часове и не могат да решават самостоятелно задачи. На уроците задачите се решават групово, дори да видиш как се решава една задача и да я разбереш, не я ли решиш сам, не ти ли мине през ръцете, не става", коментира преди време пред "Сега" директорът на 51-во училище в столицата Асен Александров. То бе по повод директорско оценяване, което той бе спуснал изненадващо на учениците си и на което те изкараха с по една единица по-нисък резултат от оценките им за срока.
"Частни уроци има по целия свят, но у нас от поне 25 г. има родителска истерия. Истерията е рожба на комунистическото делене на училищата на "елитни" и други. Отдавна думата "елитно" е девалвирала. И родителите, и децата се самозаблуждават, че в частния урок ще научат повече...Ако в училище не се тренира за изпитите, това е проблем на директора и РУО, освен на професионалната съвест на учителя. Има частни школи, които диктуват "модата" в изпитите, това е маркетингова схема", казва Маргарита Илчева от професионалната гимназия по дизайн в София. По думите й за въпросните школи отдавна се знае не само, че се рекламират като по-добри, но и че в тях се решават почти същите задачи, които се падат на изпита по математика. Според нея има огромна нужда от тотална промяна във вечната двойка изпити БЕЛ-Математика, които са от поне 55-60 години.
Директори също от край време настояват да се тестват знанията на учениците и по други предмети - например по физика, химия, биология, география. "Не може да се ходи на уроци по 5-6 предмета. Тогава частните уроци ще отпаднат от само себе си", смятат те. Засега обаче никой от МОН не е посмял да въведе интегрирани изпити - по природни и по хуманитарни науки, каквито заявки имаше. Няма и воля за децентрализация на изпитите, за която също настояват немалко учители, т.е. всяко училище само да определя изпитите, с които се влиза в него - училищата по изкуства да приемат с рисуване, тези по математика - с математика.
Златната среда
"Частните уроци са безумен феномен, който от години позволяваме родителите и е необходимо да се замислим каква е целта и цената за децата ни. В него има елемент на колективна паника, която създаваме всички ние - родители, учители и ученици. Да, има ученици, които не ходят на частни уроци и се справят отлично на НВО. Но също така, задълбочените познания станаха практика именно през частните школи, което не би трябвало да е така", коментира Яна Алексиева от Асоциация "Родители". Според нея школите някак са се нормализирали през всички тези години и не остава пространство да се замислим защо изпращаме децата си на уроци. "Не бих хвърлила вината върху училището - то прави всичко по силите си, просто не винаги остава време да се преподаде цялата програма. Но от всички нас зависи да кажем категорично "Не" на частните уроци", смята тя. По думите й е нужно да се промени формата на изпитите, който да не предполага ходене на частни уроци. Ключова за нея е и комуникацията между учителите и родителите, които трябва да се стремят да си говорят повече, вкл. и да намалят стреса от изпитите, които продължават да се възприемат от мнозина като "най-големия кошмар" за седмокласниците.
