Служебният екип на просветното министерство се е заел с нелека задача в период на политическа несигурност, в който не е ясно колко време ще управлява - започнал е анализ на нормативната уредба в средното образование, става ясно от кратко съобщение на МОН, без обаче да се уточнява кои точно наредби ще се оглеждат, нито в какъв период от време.
"Изготвяме анализ на нормативната уредба в средното образование, като в работните групи ще участват представители не само на МОН и на синдикатите, но и учители. Правим каквото можем за облекчаване на административната тежест", е казал служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов, цитиран от пресцентъра си, по време на работна среща със Сдружението на директорите на математическите и природо-математическите гимназии, което е колективен член на Съюза на математиците в България.
Той е подчертал, че е възложил на БАН оценка и анализ на резултатите от често променяните закони и наредби в образованието, за да се види как действат те, преди да се върви към промени. Не се посочва тази задача ще бъде ли заплатена и колко ще струва. "Изискване за такава оценка има и според Закона за нормативните актове, но не е изпълнявано", посочват от пресцентъра. Според проф. Пенов трябва да се прецени дали е необходимо да има десетки подзаконови актове и наредби, които затрудняват училищните дейности, и дали от друга страна има празноти.
Нормативната уредба в образованието е огромна - само законът за предучилищното и училищното образование, приет през 2016 г., има към себе си десетки наредби, които привеждат в действие постановките му, отделно от него пък законът за професионалното образование и обучение регулира дейностите в професионалните школа. Анализът на всички тях вероятно би отнел месеци и дори година. Не е ясно и какъв ще е резултатът от него извън заявката за намаляване на административната тежест, което вече е правено при промени в доста от наредбите от предишни министри.
На фона на заявката на служебния екип в МОН да анализира текущите разпоредби "преди да се върви към промени" не е ясно и дали ще продължи ходът за промяна на учебните програми, който бе започнат от предишния министър акад. Николай Денков. Прегледът им отне месеци, през които се правеха допитвания до родители, ученици и учители. В резултат на анкетите бяха откроени редица слабости - претрупване с информация, неясен език в учебниците, несъобразено с възрастта на учениците съдържание и др. Направени бяха предложения и за конкретни редакции - най-вече в програмите по български език, но и по математика, география, биология, информатика.
Обобщеният доклад от прегледа на учебните програми в момента би следвало да се обсъжда в МОН от работни групи с участието на учители, психолози и др., които трябва да предоложат конкретни промени в учебните програми, а те на свой ред - да бъдат представени за обществено обсъждане. Срокът за това е до 31 октомври 2022 г.
ИСКАНИЯ
Директорите на математическите и природо-математическите гимназии от цялата страна поставиха като основен проблем необходимостта от промяна в стандарта за издръжка на профилираните училища и паралелки, съобщават от МОН. Теми на разговора са били също проблемът с липсата на учители по математика, физика, химия и биология, както и финансирането на транспорта на учениците, връзката между средното и висшето образование, както и възможността за продължаване на сътрудничеството между МОН и организациите на математиците.
