От октомври 2018 г. до юни 2021 г. Националният инспекторат по образованието (НИО) е проверил 333 образователни институции от общо 4151. Това съобщават от министерството на образованието по повод приетите днес промени в наредбата за институциите, с която финансирането на учебните заведения според качеството се отлага за след 3 г.
"Данните показват, че при сегашния капацитет и система за работа на Инспектората проверката на всички училища и детски градини ще отнеме около 30 години", заключават от МОН. Затова според тях очевидно са необходими промени във функциите и/или в капацитета на Инспектората, което може да доведе до изменение в закона за предучилищното и училищното образование, казват от ведомството.
Въпросният инпекторат бе регламентиран преди 5 г. с приемането на новия училищен закон. Целта му е чрез инспекции в учебните заведения да изготви "цялостна независима експертна оценка" на качеството на предоставяното от тях образование. Въпросната оценка пък е изключително нужна за системата, защото от нея трябваше в скоро време да зависи отчасти и финансирането за всяка образователна институция.
Както "Сега" писа обаче, дългоочаваното финансиране според качеството се отлага за след 3 г. Днес кабинетът удължи с 3 г. срока за създаване на методология за определяне на образователните резултати на детските градини и училищат чрез промени в Наредбата за финансирането на институциите, която предвижда да се отпускат пари за повишаване на качеството на средното образование. Това означава, че училищата у нас ще могат да бъдат финансирани спроед резултатите си едва през 2024 г.
Изискването за внасяне на проект за методология за оценка на качеството е в сила от 1 януари 2018 г., а крайният срок за приемането й е 30 юни 2021 г. "При встъпването си в длъжност служебният екип на МОН обаче установи, че такава методология не е разработена. Съществува частичен опит за методология, който обхваща само образованието между IV и VII клас, а не цялата образователна система. Не са налични данните, които са необходими за създаване и утвърждаване на методологията и няма процедура, по която те да се събират. Освен това не са отчетени коректно ключово важни фактори, които силно влияят върху резултатите в училище. Сред тях са например езикът, на който се говори в семейството, и образователното равнище на родителите. Изобщо не е направен опит да се разработи оценка на качеството в детските градини", посочват от министерството, добавяйки, че училищният закон изисква методологията да вземе предвид оценката от инспектирането, проведено от НИО във всички детски градини и училища, която, както се оказва, е до никъде.
"Отлагането на методологията с три години ще даде възможност да бъде направено всичко необходимо, за да може финансирането според качеството на образователната система да се реализира по правилния начин", посочват от МОН.
ПОДКРЕПА
Над 2100 редовни докторанти могат да получат допълнителни стипендии за 2021 г., след като Министерският съвет отпусна за целта 4.5 млн.лв., съобщиха днес от просветното министерство. Финансирането се осигурява от средствата за наука в централния бюджет за 2021 г. и ще бъде разпределено между докторантите от Българската академия на науките (БАН), Селскостопанската академия (ССА), Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и 16 държавни висши училища.
Индивидуална допълнителна стипендия могат да получат положително атестираните докторанти до 2 месеца след приключване на атестацията им. Размерът на годишната стипендия ще бъде средно около 600 лв. за Университета по архитектура, строителство и геодезия и средно около 4260 лв. за БАН. Сумите се изплащат за броя на месеците, за които докторантите са положително атестирани.
Според приетите от кабинета през 2018 г. изменения на Постановление 90 на МС от 2000 г. средствата за допълнителни стипендии се разпределят пропорционално за всяко виеше училище и научна институция съгласно утвърдена формула. Всяка организация разработва правила и критерии, по които разпределя получените средства за докторантски стипендии. Както "Сега" писа, първоначално се очакваше само 11 висши училища, които правят най-висока наука, да получат средства за увеличение на докторнатските стипендии.
Допълнителното финансиране за стипендии, което правителството отпуска всяка година на висшите училища и научните организации, е част от усилията на държавата за привличане и задържане на младите учени в страната и за подкрепа за докторантите в реализацията им като качествени преподаватели и изследователи, припомнят от МОН.
