Над 260 училища се борят за държавно финансиране за изграждане на СТЕМ центрове, съобщават от центъра за междуетнически диалог "Амалипе", позовавайки се на публикувани в началото на юли от МОН списъци с одобрените кандидати по националната програма "Изграждане на училищна STEM среда".
147 от проектните концепции са на по-малки училища с до 300 ученици, а 115 - на по-големи школа с над 300 ученици, като те са одобрени да продължат към втори етап на програмата. Училищата ще трябва да разработят цялостни проекти - срокът за това е 20 дни и само една част от тях ще бъдат финансирани.
Програмата за изграждане на СТЕМ училищна среда е една от 4-те нови национални програми тази година. Бюджетът й е внушителните 20 млн.лв., които трябва да стигнат за изграждане на центрове в 100 малки и 50 големи училища. По нея ще се финансират няколко вида СТЕМ центъра - за нови технологии в креативните индустрии, за дигитални създатели и за природни науки, изследвания и иновации, като проектите за тях ще трябва да са до 300 хил.лв. Средства са планирани и за по-малки СТЕМ кътове - кътове тип работилници, изследователски лаборатории и класни стаи за дигитални създатели, за които училищата ще могат да получат до 50 хил.лв.
Всеки център трябва да съдържа промяна във физическата среда (подобряване на вътрешната архитектура и обзавеждането на съществуващи пространства), технологиите, учебното съдържание, методите на преподаване и управлението на образователния процес. Програмата е насочена както към училища с иновативни практики, така и към такива, желаещи да развият иновации в областта на природните науки, дигиталните технологии, математиката и инженерното мислене. Целта й да мотивира учениците към изучаване на въпросните науки, да повиши резултатите им и те в крайна сметка да придобият компетентности и ключови умения и нагласи, ориентирани към практиката.
ИНТЕРЕС
Над 500 училища от цялата страна кандидатстваха за създаването на училищни STEM центрове. "Този силен интерес беше очакван, поради необходимостта от създаването на STEM центрове в голям брой училища и тъй като програмата предлага финансиране и за т.нар. "твърди" мерки, които са особени привлекателни за училищата - ремонти, оборудване и др. Въпреки това още на първия етап стана очевидна диспропорцията в активността на малките и на големите училища - 193 кандидатствали малки училища срещу 316 големи", отбелязват от "Амалипе". Оттам са на мнение, че сравнително малкият брой подадени концепции от малки училища все пак е достатъчно голям, за да има конкуренция и да бъдат селектирани 100 проекта, като апелът на организацията към МОН е да не намалява стойността на компонента за малки проекти, тъй като включването на специален компонент за малките училища е едно от достойнствата на националната програма.
СПЪНКИ
От "Амалипе" смятат, че програмата оперира с твърде кратки срокове. "Училищата трябваше да подадат проектни концепции в рамките на 20 дни, а след публикуването на списъка с одобрени концепции те имат отново само 20 дни да подготвят същинското проектно предложение. Те трябваше да подготвят проектни концепции през май в условията на дистанционно обучение, подготовка на матури и множество неясноти покрай завършването на учениците и рестартирането на проект "Подкрепа за успех". За училищата с по-малък брой учители това очаквано се оказа възпираща комбинация. Много от директорите споделяха, че имат нужда да кандидатстват, но не могат да отделят учители, които да впрегнат сили в подготовката на проекта. Още повече, Националната програма се прилага за първи път и голямата част от училищата нямаха никаква подготвеност за нея. Това в още по-голяма степен важи за малките училища, които не са имали предходни опити за изграждането на STEM центрове", оценяват от организацията.
