В 43 училища от 5 области завършващите средно образование ученици са под 10 души. Под десетима са учениците, завършили основно образование, и в още 48 училища от същите области. Това са част от данните в проучването "Пътят на българското средно образование - с различна (не)проходимост за всеки ученик и семейството му". А въпросът, който повдигат, е доколко качествено е образованието, получавано в тези институции?
Изследването е изготвено по проект "Равен шанс: достъп до средно образование - политики и практики". То е реализирано от фондация "Тръст за социална алтернатива" съвместно с Младежка фондация "Арете", Център за междуетнически диалог "Амалипе" и сдруженията "Асоциация Интегро", "Ромска академия за култура и образование" - Сливен и "Нов път" - Хайредин.
Основният фокус на анализа е физическият достъп до средно образование и свързаните с него трудности: пътуване до училище; хранене в училище; общежития за пътуващи ученици и др. В това отношение изводите са позитивни. Почти всички ученици, завършващи основно образование, се записват да продължат образованието си в средни училища и професионални или профилирани гимназии. В някои случаи и учениците в гимназиален етап или от социално слаби семейства ползват безплатно или на ниска цена хранене в училището. Всички ученици също така ползват безплатен транспорт до училището. В много случаи обаче, поради факта, че се ползва обществен транспорт, чието разписание не е съобразено с началото и края на учебните занятия, ученици закъсняват за първите часове и/или пропускат последни за деня занятия, или просто използват транспорта, но не посещават учебните занятия.
Отвъд тези резултатите обаче изследователите поставят на внимание и други данни, според които около 50% от учениците от един и същи набор или не продължават в етапа на средното образование (въпреки, че задължителното образование е до 16 г., а в края на 7-ми клас учениците са между 13-15 г. в масовия случай), или отпадат по пътя към 12-ти клас. Защо учениците, завършилите средно образование, са значително по-малко от завършилите основно образование, след като почти всички, завършили 7. клас, се записват в 8 клас, а отпадащите са относително малко?, питат те. А един от отговорите се съдържа в "скритото отпадане" - това са ученици, които преминават в самостоятелна форма на обучение и не спазват изискванията; ученици, които преминават от клас в клас, без да са овладели минимума знания; ученици, които ту идват в училище, ту не идват, но продължават да се водят по документи като учащи. Изследователите изтъкват и различно разбиране за "завършване на средно образование" - успешно завършване на 12 клас, за което се получава "удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование", съпроводено с участие в абитуриентски бал, не е завършване на средно образование, което се удостоверява с "диплома за средно образование", след успешно полагане на държавните зрелостни изпити.
Те поставят и въпроса защо има средни училища/гимназии, в които броят на завършващите средно образование ученици е под 10 души годишно за последните три учебни години? А също и какво е какво е качеството на основното образование, което получават ученици в паралелки с 1-7 ученици. "На част от въпросите не сме в състояние да отговорим на базата на данните от настоящото проучване. Но имаме аргументи за необходимостта да бъдат обсъдени", посочват те.
НЕРАВЕНСТВА
Проучването регистрира социално-икономическа неравнопоставеност в образователната система - едни училища осигуряват храна, транспорт, дрехи и др. придобивки, докато други стъпват на елитарната си слава - "който успее да се „класира“ за училището ни, той е най-добър и заслужил". Учителите имат нееднаква подготовка и нагласа за работата с културната и социално-икономическата "различност" на учениците си, като малко от тях проявяват чувствителност и емпатия към социални явления като бедност, расизъм, несправедливост, показва още изследването. То затвърждава и старо откритие - че мерките или липсата на такива в образованието сегрегират учениците не само на етнически признак, но и на социално-икономически. Осветява и "боевете" за ученици, за които всички се борят с цел запазване на бюджета на училището. "Оказва се, че и транспортът не е изцяло безплатен - ако разходът е по-висок от „стандарта“, ученикът доплаща разликата. Най-честата практика е транспортът да е само за определени училища (най-често професионални училища и/или такива с недостиг на ученици)", е друг извод от анализа.
