От няколко дни насам резултатите от изследването PISA са повод за включване на поредния алармен сигнал. Кой ли не посегна към копчето, за да го активира: експертни институти, провеждащи изследвания, работодатели, синдикати. Какви ли не сметки се направиха: за подоходни неравенства на учениците, сравнителни оценки на успеваемостта между предметите, бюджетни средства, отпускани на системата и ефективност. За жалост и на тази аларма, батерията ще свърши за няколко дни и темата ще заглъхне по две причини: никъде не се чу гласът на родителите и на учениците и пак ни се предлага още от същото с доказана неефективност - смяна на програмите и учебниците, предоставяне на още средства, още автономия за директорите.
Основният проблем, който се изтъква, е несправянето на учениците с житейски реални ситуации заради невъзможност да прилагат знания на практика. А има ли изненадани? Знаем ли каква част от ежедневието си учениците прекарват в реалния живот и взимат решения и каква част - във виртуалния, където получават наготово и бързо решения? Знаем ли как, за какво и колко българският ученик използва телефона си и други устройства? Наистина ли е дигитално грамотен и създава съдържание или е просто дигитален консуматор? Как да искаме от учениците да се справя с реалността, като те знаят, че за всичко могат да питат "чичко Гугъл", а от миналата година и ChatGTP?
Вторачили сме се в учебниците и програмите, а знаем ли какви методи за преподаване използват учителите? Дали е все едно, ако преподаваш представки и наставки "на сухо", с няколко примера, или го разиграваш чрез "игра с шапки", от която учениците теглят елементи на езика, създават думи и учат правопис? Знаем ли как живее българският ученик? Как използва времето си след училище? Как участва в домакинските задължения и домашния труд? Колко часа на ден прекарват заедно родители и ученици и какво правят заедно в свободното си време? Каква част от учениците живеят без един или двама родители, защото той или те са икономически емигранти в чужбина и общува дистанционно с децата си?
Коренът на проблема не е в програмите, а в методите на преподаване в училище и в общуването между родители и ученици. Моля ви, не започвайте пак да променяте програмите! Не ни предлагайте още от същото! От всеки текст и задача, дори от скучните и сгрешените, може да се изведе поука и да се научи много. Да, в учебниците има острели, дори неверни неща, но ако учителят не ги повтаря "като папагал" и не иска това от учениците си, а превръща зле написания учебник в инструмент за познание, ще постигнем много и по-бързо, отколкото ако пак се вторачим в програмите и учебниците. Разковничето не е в учебника, а в методите на учителя, в общуването му с учениците, в светлината на ума му.
Е, да, знаем за този проблем. Царят е гол! През последните 20, а вероятно и повече, години учителите бяха оставени на "само издръжка", с ниско заплащане, без мотивация и с нарастващи административни изисквания, с чести саморазправи, с не дотам възпитани родители (един такъв родител да има в класа, е достатъчен!), а и с нарастваща зависимост от директорите. Светлите умове останаха единици на випуск, ако ги има. Когато родителите записват децата си в първи клас, те научават, че не е важно училището, а кои учители ще поемат първокласниците. През последните пет години обаче ситуацията се промени, заплащането на учителите значително и рязко се подобри. Да, трябва им време, а вероятно и подходяща преквалификация, но е крайно време да променят методите си на преподаване. В училищата трябват "светли умове"! Само така училището ще се превърне в среда за решаване на реални проблеми и ще спре да бъде инкубатор на ученици, които не знаят какво да направят с наученото. Как обаче да убедим родителите, че детето им се нуждае от знания и умения и че не всичко се постига с пари и "връзки"? Как да променим средата, в която живеем?
