За 14 години минималната заплата на учителите се е повишила от 450 лв. на 1853 лв., т.е. над 4 пъти. За това време - от 2009 г. до 2023 г. - обаче резултатите на учениците по четивна грамотност, измерени на международното изследване PISA, са се влошили от 429 на 404 точки, което означава изоставане поне с година. Това показва графика за средните резултатите на българските ученици и ръста на учителските заплати, представена в анализ на "Заедно в час".
От организацията припомнят, че от 1 януари т.г. основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4%. "Това безспорно е добра новина. Работата в детските градини и училищата е трудна, изисква сериозни умения и постоянното им надграждане. Обществото също залага високи очаквания към учителите. И за тези от тях, които получават високи оценки за работата си, подобряването на условията на труд трябва да продължи", казват от "Заедно в час".
Оттам обаче посочват, че за разлика от възнагражденията в образователната сфера, има нещо, което през последните години не се увеличава, дори напротив - намалява - и това са резултатите на учениците. "Когато миналия месец бяха оповестени данните от последното издание на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) България се нареди на последно място по математика сред държавите в ЕС и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки. Резултатите на българските 15-годишни са сред най-ниските откакто държавата ни участва в PISA", казват оттам, допълвайки, че PISA е важен показател, защото измерва умения на XXI век, от които учениците ще имат нужда в живота. "Но дори и да оставим PISA настрана, резултатите от националните външни оценявания (НВО) и държавните зрелостни изпити (матурите) също не дават повод за радост. Средният успех на НВО след VII клас по математика в страната през 2023 г. беше 35,3 т. от максимум 100 т. Средният успех на матурата по български език и литература пък беше „Добър“ 3,93 - най-ниският от 2008 г. насам. Анализ на Института за пазарна икономика показа, че в 80 общини средният резултат е под „Среден“ 3,00", припомнят от образователните експерти.
Според тях картната в момента е следната - отвъд образователните постижения, детските градини и училищата в голяма степен не успяват да развият в децата и младежите социално-емоционални умения за успешен личностен и професионален живот в съвременния свят; родителите, които имат финансова възможност, продължават да инвестират в паралелната образователна система на частните уроци; бизнесът страда от липса на подготвени кадри и това пречи на икономическото развитие на страната.
Затова, от "Заедно в час" смятат, че заедно с безспорно необходимото подобряване на условията на труд на директорите, учителите и останалите работещи в системата на образованието, има нужда и от обективна оценка на резултатите от работата им. "Директорите и учителите трябва да станат отговорни за знанията, уменията и нагласите, които развиват техните ученици, и най-вече за това времето в училище да има добавена стойност за децата и младежите", казват те и настояват кариерното развитие на педагогическите специалисти да зависи не от прекараните в системата години, а от това какъв напредък са постигнали учениците, на които са преподавали.
"Разбира се, това върви и със сериозна промяна на качеството на началното обучение и продължаващата квалификация на педагогическите специалисти, както и с истинска подкрепа в училищата чрез подготвени наставници. Това са реформите, които ще повишават качеството на преподаване и с това и резултатите на учениците. Заплатите са само инструмент", посочват те.
ЛИПСВАЩА МЕТОДИКА
Въпреки че за обективна оценка на учителската работа се говори от години - още от времето на министър Красимир Вълчев, който започна работа по нея, все още система за цялостно оценяване няма (проверките на Националния инспекторат по образованието засега не успяват да изпълнят тази задача). Наследникът му акад. Николай Денков се канеше да въведе въпросната методика за оценка на добавената стойност в училищата пробно през 2023 г., а от 2024 г. тя да стане съществен елемент от финансирането на училищата. Заради падането на правителството тази идея тогава се осуети, като бе подета и от настоящия просветен министър проф. Галин Цоков. Той от месеци съобщава, че по въпросната методика се работи и скоро ще бъде представена, но т.нар. "стандарт за качество" все още черно на бяло няма. Последно на 12 декември м.г. той заяви, че в следващите седмици стандартът ще бъде представен, като първо ще се апробира в някои училища, а от догодина ще се приложи във всички (не е ясно дали става дума за 2024/25 г. - бел. ред.).
В отговор на въпроси на граждани във фейсбук преди няколко месеца акад. Денков заяви, че е нямало кураж нито от служебния министър (проф. Сашо Пенов - бел. ред.), нито от сегашния, да стартират методиката за оценка на добавената стойност в училищата, въпреки че тя отдавна е готова. Тогава Денков заяви, че ако се стигне до ротация и той стане министър на образованието през март 2024 г., тази оценка ще влезе в действие. Очаква се тя да сравнява напредъка на учениците в различните видове училища, отчитайки особеностите на всяко от тях.
