"Целта на образованието ни е сбъркана, ако не обърнем цялата система към това да научим учениците как да използват знанията си, нищо друго няма да има значение". С тези думи премиерът акад. Николай Денков се обърна към участниците в организирания от МОН форум "Образование за утрешния ден", посветен на използването на дигиталните технологии в образователния процес.
Премиерът припомни думите на създателя на PISA Андреас Шлайхер, който преди дни коментира, че българските ученици имат много знания, но не могат да ги прилагат на практика. "Всички чувстваме дисонанс от това, че от една страна отчитаме успехи по различни проекти, а от друга - сме разочаровани, че успехите по конкретни дейности не дават резултатите, които искаме у учениците. Това е, защото все още не сме решили един основен проблем - непрекъснато смесваме средствата, с които можем да постигнем дадени образователни задачи, с целта на образованието, която в момента е грешна", посочи той. По думите му всички дейности - Дигиталната раница на МОН, планираните STEM кабинети във всяко училище, увеличението на учителските заплати, извънкласните дейности, иновациите в училищата, различните програми и проекти и т.н. са чудесни, но са само средства и са недостатъчни. "Да, напредваме във всички тези неща, но имаме сбъркана цел. Учениците ни не могат да прилагат наученото. Докато не обърнем цялата система - учебни програми, планове - в посока да научим учениците как да ползват знанията си, нищо друго няма да има значение", коментира акад. Денков.
Според него няма шанс за промяна, ако не променим учебните програми, не подготвим качествено учителите и не реформираме изпитите - все в посока към прилагане на научените знания и формиране на умения. "Ако стандартът за качество е насочен към това колко квадратни метра е училището, как са разположени чиновете и каква степен на квалификация имат учителите, а не измерва как учениците ползват знанията си, нищо няма да стане", коментира той по повод готвения от МОН стандарт, който ще измерва добавената стойност във всяко училище. "Трябва да научим учениците, че цял живот ще трябва да се учат сами", посочи той.
"Трябва да сме по-самокритични - истината е, че не успяхме да променим кода, чипа на системата", коментира бившият образователен министър и шеф на просветната комисия в парламента Красимир Вълчев. Той посочи, че въпреки всички усилия в последните години не сме успели да се преборим с "културата на заучаването", застъпена в учебните програми. По думите му въпреки промените в тях, програмите все още са претрупани, учителите препускат по тях и нямат време за затвърждаване на знания. "Облекчаването на програмите е една от най-важните промени, децата няма да научат по-малко, напротив - ще бъдат мотивирани да научат повече. Няма да стане без решително рязане на учебен материал", коментира той. За целта според Вълчев е нужен надпартиен консенсус, какъвто основните политически сили са постигнали и скоро ще подпишат документ, в който да очертаят бъдещата посока за развитие на системата, за да няма администрацията "мърдане" при евентуални политически смени. "Трябва цялостна концептуална промяна на програмите, които да станат по-рамкови, нужно е качване на материал нагоре, рязане на теми, махане на излишна фактология", очерта той бъдещето под аплодисментите на учителите на форума.
Вълчев призна, че политиците и различните екипи в МОН не са се справили и с друго - с "културата на формализма", която е силно закодирана и се възпроизвежда постоянно от РУО-тата и министерството. "Учителите все още се оценяват на базата на документа, а това трябва да се промени. Трябва да започнем със солидна доза самокритика, призовавам и висшето ръководство в МОН да го направи", апелира той.
Просветният министър проф. Галин Цоков акцентира на нуждата от системни и последователни промени в образованието, с които обаче да са ангажирани всички - ученици, учители, родители, НПО-та и др. Той избори повечето от промените, върху които работи МОН - изготвяне на визия за по-рамкови учебни програми, промени в изпитите с добавяне на повече практически задачи, стандарт за качество, който ще се апробира т.г. първо в някои училища, а от догодина ще се приложи във всички, подготовката на учителите и др. "Готвим нормативни промени при квалификацията на учителите, с които учителите ще получават своите кредити за преминалите обучения, но не когато приключат даденото обучение, а когато приложат на практиката наученото", коментира той, добавяйки, че близо 100 000 ученици и учители са повишили и развили дигиталните си умения по проекти на МОН.
Министърът коментира, че последното изследване PISA е показало, че там, където националните образователни системи развиват национални електронни образователни платформи, резултатите не закъсняват. За примери той посочи Естония, където резултатите на учениците не падат, а се повишават след пандемията. "Смислената дигитализация и използването на ресурси, които са разработени от учители за учители, е наистина възможност да се промени позитивно нашата образователна система", посочи още Цоков. В МОН вече е сформирана широка експертна комисия от над 40 специалисти от различни сфери, които ще изработят визия за смислено внедряване на технологиите, включително рамка за използване на изкуствен интелект в българското училище, стана ясно по време на форума.
