Освен по математика и природни науки българските 15-годишни ученици са доста назад и по отношение на творческото мислене. По този показател, измерващ умението да се генерират оригинални и креативни идеи и да се предлагат иновативни решения за социални и научни проблеми, средно учениците ни са постигнали 21 точки, докато средното ниво за останалите държави е 33 точки. Най-високият резултат е за Сингапур - 41 т. Това показва представен днес от МОН доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от изследване за творческото мислене сред учениците. То е проведено през 2022 г. в рамките на последното издание на голямото международно изследване на грамотността PISA, в което от нашата страна участваха над 6000 ученици от 202 училища.

Резултатите от PISA 2022 бяха представени у нас в края на 2023 г. Изследването показа шокиращ срив в знанията на деветокласниците ни - 54% от тях са под критичния минимум на знания и умения по математика, 53% нямат елементарни четивни умения, а 48% са с драстични дефицити по природни науки. Изданието през 2022 г. се фокусира върху математиката, с четене и природни науки като второстепенни области. Една от иновативните области, която се оценяваше за първи път, бе творческото мислене на учениците, резултатите от която излизат именно сега. Резултатите от втората допълнителна област - финансовата грамотност на учениците - ще бъдат представени на 27 юни.  

Какво се оценява?

Под творческо мислене се разбира "умението да се участва продуктивно в генерирането, оценяването и усъвършенстването на идеи, което може да доведе до оригинални и ефективни решения, до генериране на ново знание и значими проявления на въображението". Учениците са получили компютърно базиран тест с различен набор от задачи (само с отворени отговори), като са били оценявани в 4 области - писмено изразяване, визуално изразяване, решаване на социални проблеми и решаване на научни проблеми.

Сред задачите за писмено изразяване например е била да се създаде оригинален плакат за Фестивал на науката, който да представя темата "Живот в космоса". Тук пълен кредит се присъжда за креативни идеи, които включват Земята, като основен компонент, използван като символ на живот в космоса, както и компонентите, свързани с изследването на космоса - като астронавт, космически кораб. сателити, летателни средства и др. Задача, изследваща визуалното изразяване, е да се създаде комикс за космоса, като учениците е трябвало да измислят диалог между Слънцето и Земята, който не би хрумнал на много хора. Т.е. отговор от рода на "Здравей, аз съм Слънцето, какво става?, комбиниран с отговор "Нищо, окей съм", очевидно не би получил кредит за разлика от друг, в който Земята пита Слънцето каква е прогнозата за времето днес, може ли да се поотмести, за да дойде зимата, защото Земята иска да кара ски.

Примерна задача за решаване на социални проблеми пред учениците е изисквала те да предложат идеи за разпространение и насърчаване на споделените пътувания, като по този начин се намали замърсяването на въздуха. Тук идеята за по-ниски цени за автомобилите, които се карат на принципа на споделеното пътуване, определено отстъпва на тази, предлагаща поставяне на сензори в колите, които отчитат колко души се возят в автомобила, като за всеки допълнителен човек водачът получава определена сума пари. Като глобален научен проблем на учениците е бил поставен например казус с намаляващ брой на жабите в река точно при мястото, в което тя излиза от града. Те е трябвало да посочат и други вероятни причини за това, освен замърсяването. Отговори, свързани с възможна инфекция, не позволяваща размножаване на жабите, или с вирус, убиващ поповите лъжички, тук са възприети като много оригинални за сметка на допускането, че водата до града е по-топла или пък че шумът от хора дразни жабите. 

Къде сме ние?

Средният резултат на държавите от ОИСР по отношение на творческото мислене на учениците е 33 точки, показва докладът на ОИСР. Лидер е Сингапур с 41 точки, следван от Корея и Канада - по 38 т., Австралия - 37 т., Нова Зеландия, Естония и Финландия - с по 36 т. В топ 12 са още Дания, Латвия и Белгия - с по 35 т., както и Полша и Португалия - с 34 т. Накрая на скалата са Албания - 13 точки, Филипините и Узбекистан - 14 т., Мароко и Доминиканската република - с 15 т., Индонезия и Северна Македония - с 19 т. и Йордания с 20 т. До нея е България със среден резултат от 21 точки, които й отреждат десето място в класацията отдолу нагоре.

Изследването оценява по скала, която разделена на 6 равнища - първото е най-ниско, т.е. учениците не проявяват никакво творческо мислене, а шестото - най-високо, т.е. успяват да генерират особено оригинални и креативни идеи. Под равнище 1 са 0.4% от учениците в останалите страни, докато у нас под това ниво са 9.6% от младежите на 15 г. На ниво 1 са цели 29% от учениците у нас, докато средно за ОИСР този процент е 6.5 на сто. А на равнище 2 са 22.4% от учениците у нас (при близо 15% за останалите страни). 

Данните показват, че българските младежи, които са на второ и под второто равнище на оценяване, са цели 61.4%. Това означава, че близо 2/3 от деветокласниците ни не могат да генерират оригинални и креативни идеи и да предлагат иновативни идеи за решаване на социални и научни проблеми. За сравнение учениците, които имат ниско ниво на творческо мислене, средно за ОИСР са около 22%. Българските ученици, постигнали най-високите 5-то и 6-то равнища, са едва 7.8% при средно ниво за ОИСР от 27%. Тези, постигнали ниво 4, са 12% (26% за ОИСР), а на ниво 3 са близо 25% от учениците ни (19% за ОИСР).

Откъм решаване на научни проблеми данните изглеждат така - само 19% от българските ученици са успели да се справят напълно със задачата за решаване на научен проблем, докато средно при връстниците им по света този процент е 32 на сто. Само 21.5% от нашите младежи са успели да се справят с решаването на социален проблем срещу 39% за ОИСР. Оригинални отговори на задачите за визуално изразяване са дали 22.6% от българските ученици (32% за ОИСР), а за писмено изразяване - само  27% от нашите ученици срещу цели 50% от учениците от ОИСР.

У нас средният резултат на момичетата е 22 точки, а на момчетата - 19 т., докато за останалите страни процентите са съответно 34 и 31 на сто.

Особено тревожна е огромната ножица в постиженията на българските ученици в зависимост от социално-икономическия им произход. Бедните ученици у нас имат драматично по-ниски резултати от тези с по-благоприятен произход - те са постигнали средно едва 14 точки, докато по-привилигированите - 28 т. ОИСР приема, че дори 3 точки се явяват огромна разлика, т.е. може да се заключи, че по-бедните български ученици изостават 3 пъти от връстниците си от по-богати семейства по отношение на генерирането на оригинални идеи и творческо мислене.

Наскоро бе представен и първия по рода си доклад на ОИСР за социално-емоционалните умения на 15-годишните, който също показа огромни разлики в тези умения на българските ученици от богати и бедни семейства.

Според данни от училищните директори (поне веднъж месечно в училище):

42% от учениците в България имат достъп до часове по изкуство (поне веднъж месечно в училище)

22% имат достъп до занимания, свързани с театъра

21% до творческо писане

42% до компютърно програмиране

И още:

68% от българските ученици казват, че техните учители ценят творчеството им

60% споделят, че преподавателите им дават достатъчно време, за да предложат творчески решения на задачите

77% от учениците са съгласни или напълно съгласни, че е възможно да се прояви творчество по почти всички предмети в училище

72% от учениците у нас обичат да знаят как работят нещата

64% искат да разберат защо хората се държат по начина, по който се държат

49% изпълняват задачите, дори когато те стават по-трудни, отколкото са предполагали