"Надявам се учителите и директорите да не ни възприемат като "мъже в черно", защото целта на инспекциите не е да назидаваме и наказваме, а да окажем подкрепа на образователните институции за подобряване на качеството на обучение", казва Анелия Андреева, директор на Националния инспекторат по образованието. Структурата е нова и непозната за гилдията, поради което и доста плашеща. Тя бе създадена с новия училищен закон, който преименува регионалните инспекторати по образованието (РИО) в регионални управления (РУО), а Националния инспекторат по образованието (НИО) натовари с различни функции - не да контролира дейността на директори и учители, а да изготвя цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование. Въпросната оценка е изключително нужна за системата, защото от нея в бъдеще ще зависи отчасти и финансирането за всяка образователна институция. Как точно ще бъде направена тя и за какво ще бъдат проверявани школата?
.........................
Новата система беше тествана пилотно в 88 училища и забавачки. Училищата най-общо са били проверявани в две области - образователен процес и управление на институцията. Първата включва преподавателската и възпитателската дейност и оценяването на резултатите от обучението, като се отчитат индивидуалният напредък на всяко дете, подкрепата на децата със специални потребности, взаимоотношенията между педагогическите специалисти и учениците и превенцията срещу отпадане от системата на образованието. Втората - управлението на финансовите средства и човешките ресурси, професионалните умения и компетентности на педагогическите специалисти, взаимодействията със заинтересованите страни и управлението на физическата среда. По въпросните области, включващи конкретни индикатори, през наближаващата 2019/1920 г. предстои да бъдат инспектирани между 150 и 200 училища и детски градини у нас.
"Не става дума за проверка, а за обективно наблюдение на учебния процес", казва Анелия Андреева. По думите й инспекторите първо разглеждат документите на училището - учебни планове, програми, брой ученици и учители и т.н., но не за да посочат дали те "съответстват", или "не съответстват" на нормативната уредба, а просто да се запознаят с посоката на развитие на учебното заведение. Повечето от тези документи са налични в Националната електронна информационна система за предучилищно и училищно образование, затова и инспекторите не натоварват излишно директорите с тях. Някои обаче липсват, например броят на участвалите в олимпиади ученици и др., поради което такива данни се изискват от школските ръководства.
След това започва същинската инспекция - 2- или 3-дневно посещение в учебното заведение, планът за което се договаря предварително с директора. Той знае предварително кога инспекторите (един вътрешен от НИО и 2-ма външни) ще дойдат при него, както и колко точно учебни часа смятат да посетят те. "Дълго мислихме колко часа е оптималният вариант за наблюдение, допитахме се и до социолози и преценихме, че 30% от броя на паралелките е удачният брой часове, т.е., ако в училището има 30 паралелки, ние посещаваме 9 учебни часа", разказва Андреева. Нерядко обаче се е случвало инспекторите да присъстват и на всички часове - ако например става дума за детска градина с три групи, се посещават и трите. "Не искаме да държим в напрежение учителите. Нямаме за цел да ги хванем в издънка. Но имаме достатъчно опит, за да знаем, че някои часове са като за пред инспектори", признава Андреева. Затова и директорите са информирани в кои дни ще дойдат инспекторите, но не и кои точно часове смятат да посетят.
В училището се провеждат и срещи с общо 5 групи хора - учители, ученици, родители, ръководство и непедагогически персонал. Първоначално от НИО са се притеснявали как ще протичат те, защото става дума за специфично умение за работа във фокус групи. Наблюденията от проведените досега инспекции обаче сочат, че те се получават. Най-откровени и непосредствени са учениците, като срещите с тях са и най-забавни. Андреева разказва за случай в малко училище, в който децата споделили за проблем с двора, който нямал ограда и на практика "излизал" на площада, поради което учителите не им разрешавали да играят в него. Родителите също споменали за идентичен проблем, а на третия ден от инспекцията директорът, научавайки за въпросните коментари, отишъл при кмета, който незабавно взел мерки и оградата започнала да се строи. Така проверката довела до неочаквано бърз и позитивен резултат.
Най-честите забележки на учениците са свързани с прилагането на новите технологии. "Това се очертава като ясна и масова тенденция, която важи не само за големите, но и за най-малките училища. Учениците споделят, че не е достатъчно учителите просто да им пуснат някаква презентация", казва директорът на НИО. По думите й в случая се откроява и недостатъчно добрият отговор на училищата на новите потребности на учениците, който се дължи главно на подготовката на учителите. При инспекциите се оказва, че технологии има, но те не се включват активно в учебния процес. Основният извод от направените до момента проверки всъщност потвърждава до болка известната констатация - родните училища не дават нужните компетентности на XXI век, а изграждането на умения за учене, а не само за възпроизвеждане все още е слабост на образователните ни институции. "Днешното българско училище още дори не е тръгнало по пътя на този модел въпреки усилията в тази посока", заключава Андреева.
Учениците искат повече творчество, което да се случва не само в училище, но и извън него, показват още проверките. На една от тях станало ясно, че децата са отишли само един път на кино извън селото си за цялата година. "Децата имат нужда от излизане извън класната стая. Най-новите неща обикновено се научават извън нея", казва Андреева. Интересното преподаване също се оказва дефицит в родните школа, в които учителят продължава да стои пред дъската и да преподава урока си - нещо, на което вече категорично трябва да се сложи край. Сред другите констатации от проверките са и че учениците искат гласът им да се зачита, т.е. учителите да ги питат за мнението им. "Младите хора вече са много активни, те искат да им се предостави възможност да се включват в образователния процес. Ако това се случва, ентусиазмът им от 4-ти и 7-и клас няма да стихва в следващите години", смята тя.
По друг показател обаче - дисциплината в училище - инспекциите отчитат изненадващо добър и в известен смисъл парадоксален резултат. По критерия "управление на класната стая", показващ именно нивото на дисциплина, средната оценка, която е постигната в 88-те пилотно проверени училища и детски градини, е 3.92 от 4 възможни (скалата за оценка е от 1 до 4). "Обратно на общоприетото мнение, че дисциплината в клас е сред сериозните проблеми на родните училища, се оказва, че положението тук не е толкова зле. Добрият учител се справя", казва Андреева, отчитайки, разбира се, и смиряващия ефект, който оказват при влизане в клас инспекторите върху поведението на учениците.
Родителите стават все по-активни и все повече припознават училището като своя територия. Анонимните въпросници, които инспекторите разпращат онлайн до родителите и техните деца, понякога се връщат попълнени от почти 80% от тях, показват още проверките. Все още обаче майките и татковците остават загрижени повече за материалната база в училището и по-малко за учебния процес. По отношение на "удовлетвореността от училището" най-високи оценки дават именно родителите. При отговорите на учителите обаче се забелязват известни проблеми. "Ако 100% от учителите оценяват положително управлението на ръководството, това не е съвсем реално положение", смята Андреева. Тя отчита, че е нормално гилдията да се притеснява, но се надява с времето да обърне представите за инспекциите, а педагозите да свикнат с тях и да дават по-откровени отговори.
След всяка инспекция на училището се дава доклад с обратна връзка, в който се посочват силните и слабите му страни, т.е. насоките за подобрение. Ако оценката покаже, че дадено училище например не се справя добре с квалификацията на служителите си, то РУО-то, чиято основна функция е да оказва методическа подкрепа на училищата, би могло да препоръча курсове за учителите. Тези мерки ще се набелязват в план, който ще се прави съвместно между директора и началника на РУО. Предстои да видим как ще се случва това. При една от пилотните институции при тях позвънил колега, който споделил, че от РУО-то му се накарали и му направили предписания за учителите Х и У. "Целта не е да наказваме, а да подпомогнем целия процес и в крайна сметка да се подобрят резултатите", заключава шефът на НИО. Тя обаче е убедена, че с времето нещата ще се получат.
"Надявам се с времето бележките ни да не се възприемат остро от директорите и учителите. Едно училище може да има много добри резултати на учениците си, но и там нещата могат да стават по-добри и по-добри, например откъм изграждането на умение за самооценка на учениците, което също получава невисока оценка на инспекциите", казва тя. Според нея е много важно реалната картина в образованието да се покаже такава, каквато е, за да могат да се вземат адекватните решения. "Няма място за сръдни и обиди", казва тя.
ЗА КАКВО ЩЕ СЛУЖИ ОЦЕНКАТА
Според новия училищен закон, влязъл в сила през 2016 г., училищата и детските градини у нас подлежат на задължителна оценка на всеки 5 години. Първата година, в която ще започне да се прилага тази постановка, е 2019/2020 г. От НИО се надяват да могат да обхванат всички около 2400 училища и 1800 детски градини за около пет години, макар че и това изглежда като свръхзадача. Едва след това би могла да се приложи и другата част от закона, свързана с финансиране според качеството на обучение. Той дава възможност училищата да получават допълнително финансиране за повишаване на качеството на образованието, което ще зависи именно от оценката, дадена от Националния инспекторат. В школата, които са получили добри оценки, въпросните средства ще могат да се ползват за увеличаване на заплатите. В тези със слаби оценки обаче парите ще трябва да се използват за допълнителни дейности за подобряване на образователния процес. Т.е. всички учебни заведения ще получават средства за подобряване на качеството, но те ще се изразходват по различен начин в зависимост от нуждите. (Как ще се прилага новата разпоредба за детските градини, все още не е ясно.) Шефът на НИО подчертава, че при изготвяне на оценката инспекторите със сигурност ще отчитат и средата, в която се намира училището - в едно школо за високо качество може да се смята резултат на учениците "много добър 5", в друго обаче дори фактът, че всички ученици изобщо са завършили 7-и клас, вече си е страхотно постижение.
ГОТОВНОСТ
На 1 септември НИО ще качи в сайта си плана за инспектиране за 2019/2020 г. Тогава ще е ясно в кои градове и в кои училища догодина предстоят инспекции. В кой месец точно ще дойдат инспекторите, ще стане ясно на по-късен етап, но директорите ще знаят поне месец предварително кога ще е проверката при тях. Всяка инспекция ще се извършва от 1 водещ вътрешен инспектор от НИО и 2-ма или 3-ма външни. В момента в инспектората работят 12 инспектори (директорът е тринадесетият човек), а обучените от инспектората външни инспектори са 221. Една трета от тях са учители, сред тях има и директори, зам.-директори, образователни експерти и др. От НИО прогнозират, че един външен инспектор би могъл да прави по около 4 инспекции на година, което би му отнело около 2 седмици (толкова дни той ще трябва да липсва от институцията, в която работи). На външните инспектори ще се заплаща на час, като например за 20 часа работа (за колкото може да се направят 2 инспекции в 2 училища за една седмица) инспекторът може да получи 400 лв. възнаграждение. При пилотното инспектиране външните инспектори не са получавали средства.
НА ПОПРАВКА
Слабости инспекторите забелязват в редица области. Нужно е да има различни форми на оценяване, а не само обичайните тестове, съветват те. Още доста трябва да се работи и за изграждане на умение за самооценка у учениците - дори 4-годишните биха могли да преценят дали са постъпили правилно, или не, казват от НИО. Ниско е оценен и критерият за разнообразни методи на преподаване, както и за умения за работа в екип. Училищата казват, че работят по различни проекти, но това не се случва в класа, работата в екип не се пренася в час, обясняват проверителите. Управлението и развитието на човешките ресурси е другата невралгична точка в школата у нас, показват инспекциите. От тях става ясно, че откъм бройка на квалифицирани учители учебните заведения "го докарват", но когато учителите биват питани дали се чувстват уверени да боравят например с ИТ технологии, отговорът им често е отрицателен. Нужна е повече практика, съветват в случая от НИО.
