През последните години периодично със смяната на ръководствата на министерството на образованието и науката се заговаря и за смяна на фактологично центрираното обучение с компетентностен подход, който възпитава и обучава умения, а не просто сухи знания. Това клише се търкаля по трасето вече поне петнайсетина години, но си остава само клише и не става ясно какво всъщност се има предвид в конкретика.
А не става ясно, защото на никой не му се занимава и не му се отива по-далеч от клишето. Царицата на нашата образователна система е и си остава Инерцията. И тя е доста по-силна, отколкото изглежда на пръв поглед. Не че е толкова лоша, разбира се. В сравнение със страните от Третия свят сме много, ама много по-добре! И все пак - клише ли са основните компетенции? Краткият отговор e: да, клише са, ако целта е да се отбие номера.
Когато ЕС формулира ключовите компетенции
преди доста години, те описваха основните умения, свързани с изучаването на езика, математиката и природните науки, технологиите, изкуствата, обществените науки, предприемачеството. Точно по същия начин, едно към едно, при това без описанията, са заложени и в българския образователен закон. В него е записано, че общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности: компетентности в областта на българския език; умения за общуване на чужди езици; математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите; дигитална компетентност; умения за учене; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост; културна компетентност; умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.
Противоположният пример на творческо приложение на ключовите компетентности може да се види в образователния закон на Естония - държавата, която напоследък води класациите в изследванията PISA и демонстрира превъзходство дори пред станалата емблематична с доброто си образование Финландия. От естонския закон става ясно едно - основната компетенция, на която държавата иска да научи децата си, е най-важната: компетенцията да живееш. Да живееш успешно и добре, без при това да вредиш на останалите и на природата, а (по възможност) да допринасяш за общото им благо.
Общите компетентности, които се развиват у учениците, са осем.
В естонските училища се набляга на културната и ценностна компетентност - способността да се оценяват човешките отношения и дейности от гледна точка на общоприетите морални норми; социалната и гражданска компетентност - способността за самореализация и за функционирането като активен, осъзнат и отговорен гражданин, компетентността за самоопределяне - т.е. за разбиране и оценяване на себе си и за анализиране на поведението в различни ситуации; компетентността за учене - способност за организиране на учебната среда и за набавяне на необходимата информация и др. Сред останалите компетентности, които следва да развиват естонските учители у учениците си, са още комуникативна компетентност - умението да се изразяваш ясно, уместно и учтиво на родния и на чуждия език; компетентност в областта на математиката, природните науки и технологиите, включващо вземане на решения въз основа на доказателства; предприемаческа компетентност - способността да се създават идеи и да се реализират, като се използват придобитите знания и умения и дигитална компетентност - способността да се използват развиващите се дигитални технологии за справяне в бързо променящото се общество.
Цялостното впечатление от този закон е, че ученикът наистина е в центъра на вниманието му. Казват, че успехът на естонската образователна реформа се дължи на поставянето на акцента върху учителя. Но не е само това. Защото, както и ние се убедихме напоследък, само увеличението на учителските заплати никак, ама никак не помага.
Може би ще се изненадате, ако научите
каква е основната задача на началния учител
в естонския закон, според който началният етап обхваща 1., 2. и 3. клас. Ето я: "Най-важната функция на учителя е да поддържа вярата на всеки ученик в себе си и мотивацията за учене". Никъде няма да срещнете нищо подобно в българските образователни нормативни актове. Там се говори преимуществено за права, задължения и ролята на институциите. Българската образователна нормативна уредба е институционално центрирана. Институцията коли и беси, а всички останали играчи по трасето стоят и козируват. Точно обратното на автономията, която стои в основата на успешното не само естонско, но и северноевропейско образование като цяло.
Съвсем не по-маловажен е фактът, че естонските деца всъщност учат много повече. У нас и дума не може да се издума учебната година да започне на 1-ви вместо на 15-ти септември. Абсурд! Някой да развали ваканционните планове на родителите? Не може така. Гърция на тях чака. Но дори и при сегашното положение родителите не са доволни и правят петиции за намаляване броя на часовете. После не са доволни и от резултатите на образованието, но не свързват двете неща по никакъв начин.
Разбира се и в техните претенции има резон, когато се оплакват от тегобата на двусменния режим на обучение и свързаните с него твърде ранно ставане или твърде късно прибиране от училище. За това сигурно са прави. Но то е свързано с други държавни приоритети. Защото, за да има възможност за едносменен режим на обучение навсякъде, трябва да се строят повече училища и по-малко стадиони например. (Не че стадионите също не са важни.)
Но да се върнем на повечето учене и отличните резултати на естонските деца поне с един пример отново от началното училище. Да сравним броя часове на най-малките по основните предмети - роден език и математика. В целия първи етап на образованието от първи до трети клас в Естония седмичните часове/уроци по родния език (естонски и руски) са 19, а по математика - 10. У нас в 1.,2. и 3. клас учат съответно по 7 часа български език и по 4 часа математика седмично. Както виждате става въпрос за разлика в пъти. При толкова часове четенето не е само сричане, а става четене с разбиране.
Но как е възможно да съберат толкова много часове?!
Явно има начин. С едносменен режим на обучение, допълнителни уроци в занималнята, повече учебни седмици през годината…И още една подробност. В началния етап в Естония не е задължително обучението да става само под формата на предмети. Подходът може да е тематичен: "Основата за организиране на учебни дейности в първия етап на обучение може да бъде изучаването на теми, общи за много предмети. В зависимост от подготовката на учениците може да се използва или предметен подход, или вариант, съчетаващ тематичен и предметен подход".
И за капак да видим основните приоритети на обучението в началния етап в Естония. Основната цел в началния образователен етап там е "учениците да се адаптират към училищния живот, да изпитат чувство на сигурност и успех и да развият готовност за по-нататъшно успешно обучение". Готовността на учениците за училище и техните способности са различни, поради което учебните задачи и времето, необходимо за изпълнението им, са диференцирани. Фокусите в първия етап на обучение са: изучаване и следване на морални принципи и добри стандарти на поведение; развиване на положително отношение към посещаването и ученето в училище; развиване на навици и умения за учене, постоянство, самостоятелност и целенасочена работа и умения за вземане на решения; формиране на умения за себеизразяване и увереност; придобиване на първични умения за общуване и сътрудничество, разпознаване на обучителни затруднения и предлагане на системи за подкрепа и помощ.
Как ви звучи? Може да се определи с една дума - човешки. Написано с мисъл, желание за добри резултати и в крайна сметка - водещо до успех.
