Борбата с мръсния въздух се изтъква като един от приоритетите на правителството и лично на столичния кмет Йорданка Фандъкова, но това не личи от усвоените европари с цел превенция. Оказва се, че година и половина преди края на програмния период 2014-2020 г. България е успяла да получи точно 1.55%, или 1.7 млн. лв. от средствата, предназначени за борба с фините прахови частици и замърсяването. Това показва справка на в. "Сега" в регистрите за изпълнението на екологичната програма "Околна среда". Тя разполага общо с бюджет от над 3.4 млрд. лв., но към момента от нея реално са усвоени едва 17.09%.
Програмата е разделена на няколко направления за подпомагане на конкретни сектори - води, отпадъци, свлачища и др., като всеки от тях е с отделен бюджет. Именно по направлението "Подобряване качеството на атмосферния въздух" страната ни е усвоила едва 1.55%, при положение че бюджетът по мярката е над 115 млн. лева. Все пак договорените пари са 50%. Те са предназначени както за актуализиране на общинските програми, така и за конкретни мерки за подобряване на качеството на въздуха - като подмяна на печките на твърдо гориво с екоалтернативи. Такива проекти имат София и Монтана, които са сключили договорите си през март и април, но усвоени пари засега няма, показва още справката. Пари са получени единствено от Изпълнителната агенция "Околна среда", която е усвоила над 600 000 лв. за изграждането на система, която да следи смога в реално време.
Бавното и мъчително усвояване на парите за борба с мръсния въздух е сериозен проблем по две причини. Краят на програмния период наближава и с всяко отлагане рискът за претупване на проектите или дори за загуба на средства расте, макар средства да могат да се разплащат до 3 г. след изтичането на периода. От друга страна, България изглежда абонирана за лидер в различни класации за мръсен въздух, а решение на проблема с отоплението на твърдо гориво и горенето на отпадъци и гуми в София и в други големи градове няма.
Усвояването на пари по останалите мерки на програма "Околна среда" също не изглежда оптимистично. Под 3% са средствата по мярката, свързана с НАТУРА 2000 и биоразнообразието, макар по нея да са предвидени близо 200 млн. лв. Парите се отпускат за допълване на морските защитени зони, за опазване на природни местообитания и видове в националните паркове и др.
Относително добре се представяме по мярката "Отпадъци", по която най-общо трябва да бъдат изградени инсталации за третиране на битовите отпадъци. Усвоени са 17.79% при общ бюджет от над 560 млн. лв. Съществено движение с европарите по друг правителствен приоритет - свлачищата и наводненията, няма. На фона на ежегодните проблеми с паднали скални камъни, прелели реки, блокирани пътища и откъснати села, България е усвоила около 19% от общо над 150 млн. лв., предвидени за превенция.
Почти същият е процентът на усвоените пари за направление "Води". По него за изграждане на пречиствателни станции, подпомагане на ВиК операторите, системи за наблюдение и др. са предвидени 2.3 млрд. лв. От тях реално усвоени са 18.2%.
Проблемите с програма "Околна среда" донякъде се дължат на огромния брой грешки и нарушения в процедурите. Анализ на обществените поръчки, изготвен от финансовото министерство за 2016 г. и 2017 г. например, показа, че голяма част от проверените тогава близо 300 търга изобилстват от нарушения, пропуски или двусмислени критерии за оценка. Нещо повече - при над 180 от поръчките се говореше за някаква форма на нарушение с финансов ефект.
УДАРНИЦИ
И докато парите за води, въздух, отпадъци и др. се усвояват тромаво, чиновниците не изпитват същите затруднения за парите от графата "техническа помощ". Става въпрос за над 90 млн. лв., предназначени за анализи, оценки, реклама, обучения и др. От тях администрацията вече е усвоила цели 41%.
