По-висока избирателна активност е първият резултат, който може да обобщи изборите за следващия Европейски парламент (ЕП). В преобладаващата част от страните избирателната активност на евровота е по-висока в сравнение с предишните избори през 2014 г. и така се прекъсва дългогодишната тенденция на намаляващ интерес в Европа към евроизборите. Изключение са няколко страни с по-ниска активност, сред които България и Португалия. Резултатите от четиридневното гласуване на близо 430 милиона души в 28 страни се очакваше да бъдат обявени в 23:15 ч. снощи в пленарната зала на ЕП в Брюксел.
Вотът започна в четвъртък от Великобритания, която допреди малко повече от месец не смяташе да организира избори заради Брекзит, и Холандия, където изненадващо според първите прогнозни резултати поведе Партията на труда на Франс Тимерманс, който е номиниран от ПЕС да оглави следващата Еврокомисия. В петък гласуваха в Ирландия и Чехия, където изборите продължиха и в събота. Тогава гласуваха и в Латвия, Малта и Словакия. В неделя гласуваха гражданите на останалите 21 страни и последни затвориха изборните секции в Италия в 23 часа. Заедно с евровота в много страни се състояха и местни избори, както и референдуми. Ключовият референдум за съдебната реформа в Румъния е една от причините за почти двойното покачване на избирателната активност в страната в сравнение с 2014 г., коментират европейски наблюдатели.
Въпреки забраната за публикуване на резултати преди края на вота във всички страни от ЕС предсрочно стана ясно, че изненадващо Зелените в Ирландия получават достатъчно подкрепа, за да бъдат представени в ЕП за пръв път от 20 г. Зелените излизат като втора сила и в Германия, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" е на четвърто място с 10.5%, показват два екзитпола. Християндемократическият съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел е на първо място с около 28%, а социалистите падат до около 15%.
Гръцката опозиционна "Нова демокрация" води пред управляващата "Сириза", показва общ екзитпол на пет тв канала към 18 часа. Според ЮрАктив листата на френския президент Еманюел Макрон ще се присъедини към групата на либералите в институцията и се очаква да е ключов балансьор в бъдещия Европейски парламент.
Управляващите социалдемократи от Лейбъристката партия в Малта се похвалиха предсрочно с най-голямата изборна победа в историята на страната с около 55 на сто подкрепа въпреки скандалните разкрития за злоупотреби на разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция, която бе убита при бомбен атентат. Според първоначалните данни в Словакия за пръв път в ЕП ще бъде представена местна неофашистка партия - Котлеба – Народна партия „Наша Словакия“. В страната води либералната коалиция на новоизбраната президентка Сузана Чапутова "Прогресивна Словакия" и на центристката "Заедно-Гражданска демокрация" (член на АЛДЕ), а бившите управляващи от "Смер" (член на ПЕС) са на втора позиция. В Италия последните предизборни сондажи прогнозираха първо място и 25 мандата за Лига на вицепремиера Матео Салвини. Крайнодесните в Латвия се очертават трета сила в Белгия според първите прогнозни резултати. Първа сила е антиислямската крайнодясна партия "Фламандски интерес".
В Австрия управляващата партия на канцлера Себастиан Курц води в първите прогнози. Според екзитпол данните на SORA/ARGE/Hajek Австрийската народна партия добавя 2 места и ще има 7 евродепутати. Опозиционните социалдемократи запазват своите 5. Напусналите след скандал крайнодесни от Партията на свободата губят един и ще са представени с трима евродепутати. С един депутат по-малко ще са Зелените - двама. Либералите от NEOS ще имат един.
Един от трима евродепутати в досегашния ЕП е много вероятно да бъде преизбран, сочат данни от социологически проучвания, публикувани от електронното издание "Политико". 247 от досегашните 751 депутати в ЕП отново ще влязат в пленарната зала. Съдбата на други 135 е неясна, а 78 нямат никакъв шанс отново да влязат в ЕП. 283-ма от досегашните евроизбраници са решили да не се кандидатират на сегашните избори.
