Спорният закон за горивата, който отнесе много критики заради това, че обслужва големите фирми в петролния бранш и цели да изтласка малките играчи, ще претърпи поредни корекции. За да се тушира напрежението между малки и големи, се предлага поредно облекчаване на някои от вече одобрените тежки режими за търговия, съхраняване и превозване на нефтени продукти. Те бяха наложени от Българската петролна и газова асоциация преди близо година. Големите петролни компании използваха народни представители от всички политически партии, които внесоха законопроекта директно в Народното събрание без публично обсъждане. Още тогава се появиха критики, че законът е силно лобистки.
Този път предложенията за промени идват от министъра на икономиката Емил Караниколов и вероятно ще отдалечат още повече закона от времето, в което той ще започне да се прилага на практика. Законът за регулиране на икономическите дейности с нефт и нефтопродукти, както е цялото му наименование, формално влезе в сила на 28 януари тази година, без да може да се прилага заради липсата на наредбата, указваща реда за регистрация на участниците на петролния пазар. Тя се появи в края на юли, а предложенията за нови законови промени идват два месеца преди изтичането на тримесечния срок, в който наредбата трябва да влезе в сила - 26 октомври.
От публикуваните за обществено обсъждане предложения за промени става ясно, че министър Караниколов иска облекчения както за търговците на горива на едро и дребно, така и за фирмите за пълнене и търговия с втечнен газ. Финансовото изискване към търговците на едро да имат поне 1 млн. лв. собствен капитал отпада. Вместо това размерът на минималния капитал ще зависи от размера на бизнеса. За годишни нетни приходи до 5 млн. лв. търговците на едро трябва да имат дълготрайни активи, внесен уставен капитал или обезпечение в размер на 200 хил. лв. За приходи до 20 млн. лв. капиталът или обезпечението трябва да е 500 хил. лв., а за приходи над 20 млн. лв. - 1 млн. лв.
Търговците на дребно, т.е. бензиностанциите, вече си извоюваха да отпадне задължителната банкова гаранция от 20 000 лв., но сега получават още отстъпки. За тях вече няма стриктно изискване да бъдат единствено трайно прикрепени към недвижим имот и се връща отново опцията и да бъдат "преместваеми".
Занижени са техническите изискванията и към фирмите, които се занимават с пълнене и търговия с бутилки с втечнен газ, които предвещаваха масови фалити. Изискването тези фирми да притежават поне 10 000 бутилки е заменено с 1000 бутилки. Отпадат и изискванията за минимална кубатура на складовете, в които ги съхраняват.
Промените засягат и редица браншове, които се оказаха силно засегнати от закона за горивата - минни компании, земеделци, строителни компании, превозвачи. На всички тях няма да се налага да се регистрират по този закон заради количествата гориво, което съхраняват и превозват. Строителните фирми, които са в професионалния регистър на Камарата на строителите, ще може да зареждат с горива както собствената, така и наетата тежка пътна техника и превозните средства на подизпълнителите си. Земеделските стопани пък ще зареждат комбайните с гориво на полето от цистерни с вместимост до 50 куб. м, осигурени от лицензирани данъчни складове. Минните компании също ще зареждат тежката минна техника на място в рудника, без да се изисква да изградят бензиностанции, които да отговарят на изискванията на Закона за устройство на територията.
Реално, под натиск на различните лобита, законът преминава през пълна промяна. Икономическият министър Емил Караниколов също на няколко пъти смени становището си. Първо се обяви против, после започна да го харесва - особено в частта за регистрацията. След скандалното прокарване на закона през Народното събрание в началото на тази година той обяви, че свиква работна група, за да се чуят идеите на всички засегнати участници на пазара на горива.
Сегашните предложения за промени Караниколов мотивира със становище на КЗК след направен секторен анализ. Антимонополната комисия за пореден път не откри картел на пазара на горива, но определи част от текстовете в закона като нарушение на конкуренцията. Според КЗК въвеждането на високи изисквания за минимален капитал и предоставяне на обезпечение, както и за минимален капацитет на складовете за съхранение на нефтени продукти ще доведе да изваждане от пазара на част от участниците - особено бензиностанции в малки населени места. Поставянето на съществени административни и инвестиционни бариери пък ще възпрепятства навлизането на нови участници на пазара заради високите първоначални разходи за започване на дейност. Според КЗК тези бариери нарушават принципите на пазарната икономика и може да доведат до създаване на монополи и картелни споразумения.
