Проекти на обща стойност 126.4 млн. лв. е финансирало за 4-годишното си съществуване държавното дружество „Фонд мениджър на финансови инструменти в България”, по-известно като Фондът на фондовете. Това е едва около 10 процента от средствата, с които дружеството може да оперира, възлизащи на около 1.2 млрд. лв. Данните предоставя икономическият министър Емил Караниколов в отговор на парламентарно питане на депутата от БСП Румен Гечев за дейността, която дружеството е развивало досега.
Фондът започна работа през 2016 г. Той действа с част от парите, с които България разполага по линия на европейските фондове, като ги дава на частни икономически проекти. Това става по следната схема – дружеството избира чрез процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) т.нар. финансови посредници – например кредитни и финансови институции; посредниците получават от евросредствата, допълват ги с частен ресурс, след което ги предоставят на определени получатели под формата на заеми, гаранции и др.
Смята се, че така парите стигат до проекти, които са икономически жизнеспособни, но по-трудно набират частен капитал – социални предприятия, стартиращи микропредприятия, високотехнологични компании, уязвими лица и др. Този начин на финансиране е алтернатива на безвъзмездната помощ, тъй като получателите трябва да върнат взетите пари, които на свой ред могат да бъдат раздадени отново на други нуждаещи се от инвестиционна подкрепа.
Към март 2020 г. фондът е завършил 8 процедури по ЗОП. Сключени са 16 споразумения с избраните посредници за общо 825 млн. лв. Това е 68 процента от средствата, които дружеството управлява. С най-висока стойност са споразуменията с Европейската банка за възстановяване и развитие (225.5 млн. лв.), Фонд за устойчиви градове ФГР Юг (135.5 млн. лв.), Регионален фонд за градско развитие ФГР Север (130.4 млн. лв.) и Фонд за устойчиви градове ФГР София (87.4 млн. лв.).
Проектите, които получават финансиране, се подбират според оперативните програми (ОП), от които идват евросредствата. Според данните, цитирани от Караниколов, най-много са проектите, получили пари по линия на ОП „Развитие на човешките ресурси 2014-2020” – 159. Стойността им обаче е най-малка – 3 млн. лв. Най-много са дадени по ОП „Региони в растеж 2014-2020” – 86.8 млн. лв. за 31 проекта. Единственият проект по ОП „Околна среда 2014-2020” е получил 17 млн. лв. 11 проекта по „Региони в растеж 2007-2013 (JESSICA)” са взели 14.1 млн. лв. Още 5.5 млн. лв. са отишли за 5 проекта по линия на ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020”. „Всеки кредит или дялова инвестиция изисква комбинация с частни средства, като по този начин наличните средства значително надвишават ангажирания публичен ресурс”, напомня икономическият министър.
Караниколов дава и няколко примера, които сочи като успех на схемата: финансирането на новия парк „Възраждане” в София с 5.3 млн. лв.; обновяването на драматичния театър „Апостол Карамитев” в Димитровград; реновирането на клиниката по изгаряния в „Пирогов” с 5.9 млн. лв.; изграждането на спортния комплекс „Владислав Варненчик” с 4.2 млн. лв.; нисколихвен кредит за фондация „Синергия”, подпомагаща незрящи граждани; и 17 млн. лв. за изграждане и рехабилитация на ВиК мрежата на Русе.
