30 години след падането на тоталитарния режим, което позволи на българите да поемат отговорността за собствения си живот, повечето хора у нас продължават да винят държавата за проблемите си. Така смятат 46% от анкетираните в проучване на „Галъп“, посветено на отношението на българите към обществените авторитети. Изследването е представително, проведено е в периода 2 - 9 август 2019 г.
Положителното е, че 42 на сто от интервюираните са по-склонни да гледат към себе си, стане ли въпрос за собствените им неблагополучия. В тази група влизат най-младите - между 18 и 25 години, т.е. родените след 1989 г. Сред по-малко критичните към държавата са и привържениците на властта. „Вероятно с възрастта нарастват поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение“, предполагат социолозите.
Съвсем недвусмислено българите демонстрират, че изпитват силно недоверие към законността. Цели 68% смятат, че е по-важно нещата в живота да са справедливи, отколкото да бъдат по закон. Мнението се подкрепя от различни демографски групи. „Ясно личи, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво усещане за здрав разум, отколкото на законовите детайли“, коментират изследователите. От проучването обаче не става ясно какво всъщност разбират българите под справедливост, както и защо смятат, че законност и справедливост не съвпадат.
Въпреки многото раздори и скандали през годините на прехода хората поставят най-високо Българската православна църква сред обществените авторитети, поне в сравнение с държавните институции. Предишни изследвания са показали, че българите свързват църквата с редица проблеми - връзки с бизнеса, луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до ежедневието на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност и др. Въпреки това нивото на доверие към религиозната институция варира между 40 и 50% и трайно надхвърля недоверието.
МНЕНИЕТО НА ДРУГИТЕ
Мнението на околните се оказва значим фактор за повечето хора. 57% от интервюираните признават, че обръщат внимание на това, което другите мислят за тях, а 38% отричат, че това им оказва някакво въздействие. В най-голяма степен мнението на околните зачитат най-възрастните хора, докато при младите това е по-слабо изразено.
