Европейският съюз осъди отричането на геноцида в Сребреница, извършен през 1995 г., предаде репортер на БГНЕС.
Върховният представител на Съюза по външната политика Жозеп Борел и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи публикуваха съвместна позиция.
На 23 май Общото събрание на ООН утвърди 11 юли като "Международен ден в памет на геноцида в Сребреница", извършен през юли 1995 г. в босненския анклав от сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич. Това е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война. Те избиха само за няколко дни над 9000 души. До днес са открити телата на близо 7000 от тях. Жертвите са погребани край Поточари.
България бе съвносител на резолюцията, но в деня на гласуването българската постоянна представителка в ООН Лъчезара Стоева получила от служебния премиер и външен министър Димитър Главчев указание да се въздържи. Съображението било България "да продължи да бъде обединителен, обективен и равно отдалечен от всички държави от региона фактор".
БГНЕС публикува цялата позиция на Борел и Вархеи:
„Геноцидът в Сребреница, извършен преди 29 години, е един от най-мрачните моменти в съвременната европейска история.
Наш дълг е да почетем паметта на над 8300 момчета и мъже, които бяха систематично убити на хълмовете около Сребреница.
Призоваваме лидерите да отхвърлят разединяващата реторика и да действат в дух на истина, справедливост, доверие и диалог.
За да се излекуват раните от миналото, е необходимо да се признаят и припомнят историческите факти, да се отдаде почит и да се помни паметта на жертвите, да се идентифицират все още безследно изчезналите и да се подведат под отговорност всички извършители. Това е от ключово значение, за да се противопоставим на корените на омразата, довела до геноцида.
Трябва заедно да изградим мостове към помирението. Сред нас няма място за онези, които отричат геноцида, опитват се да пренапишат историята и възхваляват военнопрестъпниците.
През март 2024 г. Европейският съвет реши да започне преговори за присъединяване към ЕС с Босна и Херцеговина. Това е ключова възможност за Босна и Херцеговина да постигне напредък в реформите за укрепване на демокрацията, просперитета и сигурността на народа на Босна и Херцеговина и да приближи страната към членство в ЕС.
Отново заявяваме категоричния си ангажимент за бъдещето на Босна и Херцеговина в ЕС като единна, обединена и суверенна държава“, се казва в позицията.
