Изтичането на служебна кореспонденция и безогледното ѝ разпространение в публичното пространство може да се окачестви само като елемент на хибридна атака.
Пресцентър на МС
-------------------
В курсовете по военно дело започна да навлиза терминът "хибридна война", но военната наука е консервативна и затова се казва, че военните винаги се готвят за предишната война. Изучават какво е било, но не са сигурни какво ще бъде.
Министерският съвет обаче ясно различава какво е хибридна атака. Не за друго, а защото началникът му стана нейна жертва. Служебният премиер Димитър Главчев се оплака, че обществото разбрало какво представлява той, а това трябвало да бъде служебна тайна. Премиерът се оказа толкова уязвим, че незабавно се оплете и само партийната солидарност на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Възраждане" го спаси от пелтечене пред Народното събрание как така е променил два пъти за един час на 23 май стратегическата ориентация на България.
Четирите партии сякаш се наговориха да предотвратят позорището, като провалиха събирането на парламентарен кворум на 2 юни за извънредното заседание, което трябваше да изслуша Главчев за поведението на България в ООН спрямо резолюцията за геноцида в Сребреница през 1995 г. Депутатите, а чрез тях и обществото можеха да научат защо един час преди гласуването държавата е подкрепяла резолюцията като неин съвносител, след това е пратила инструкция постоянната ѝ представителка в Ню Йорк да гласува "въздържала се", но малко след това премислила, че и това не е окончателната ѝ позиция, та се върнала на предишната.
Пълната безпомощност на премиера
стана видима още на 30 май, когато неговият пресцентър разпространи становище, в което две съседни изречения се изключват взаимно. "България има последователна и непроменена позиция", се казва в първото. И веднага след това се заявява, че "динамиката при осъществяване на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество „работни“ варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на националната позиция на страната ни". С други думи, непроменената позиция... непрекъснато се променя (еволюира). Ако гласуването в ООН се бе забавило, колко ли още промени щяха да настанат?
Главчев е толкова жалък, че изглежда като невинна маша в чужди ръце, която, независимо дали ѝ харесва, трябва да влиза в огъня. Затова големият въпрос не е какво мисли той, а чии ръце го въртят на жаравата. Няма съмнение, че те крият своята самоличност, защото предпочитат
да се представят за едно, докато всъщност са друго.
Като съчетават в себе си различни качества, придобиват ново, което ги прави политически хибриди.
От една страна изглеждат привърженици на основни демократични принципи, но от друга са склонни да обслужват техни противници. Кръстоската между евроатлантик и путинист ражда българския феномен универсален политик, който никога не напуска напълно властта, защото плавно лавира между ляво, дясно и център. През последните десетилетия се нагледахме на всякакви комбинации, но политическата картина си остана една и съща, защото хибридите са програмирани още в зората на прехода да еволюират във всякакви работни варианти.
Твърди се, че в евентуална ядрена война хлебарките ще надживеят хората, защото понасят 10 пъти повече радиация. Но накрая и те ще измрат, защото радиацията ще бъде още по-висока. Същото може да се очаква и от политическите хибриди в условията на хибридна война. Те са жизнеспособни, докато нивото им на издръжливост не бъде надминато.
Проблемът им при гафа с резолюцията в ООН бе, че понесоха удар, откъдето не очакваха. Той дойде не толкова от непослушната постоянна представителка Лъчезара Стоева, която бе заподозряна, че е гласувала на своя глава, колкото от силно разстроения сръбски президент Александър Вучич, който разкри: "До последните 5 минути преди началото на заседанието вярвах, че България ще се въздържи". Ако Главчев казва истината и указанието му час преди гласуването за вот "въздържал се" е било променено минути преди заседанието, би трябвало да покаже такава телеграма до Ню Йорк. Но досега никъде не се е появила. Възможни са само два отговора: първо, стеснява се да не бъде сметнат за порядъчен човек; второ, лъже.
Вучич твърди, че се е обаждал някому,
да промени позицията на България. Но не казва на кого. "Надявах се на изненада от страна на България", заявява той в интервю за сръбски телевизионен канал. Това означава, че онзи, който му е обещал нещо, не е бил официалният орган, вземащ решенията, защото иначе неговият ангажимент щеше да му даде увереност, а нямаше да го остави в несигурност да чака изненада. Вучич е звънял на свой приятел в България с влияние върху политиката. Медии заподозряха веднага Бойко Борисов, защото никой друг български политик не е демонстрирал досега такава близост с Вучич. Точно той изпрати на сръбския президент картина как двамата инспектират строителството на т. нар. "Балкански поток" в България, чрез който Русия си развърза ръцете да нападне Украйна, без да изложи на риск доставките си на природен газ за Сърбия и Унгария. За тази картина научихме, след като сърбите сами се похвалиха в началото на 2021 г. Иначе Борисов си мълчеше скромно, както не се показва на светло и около гафа с резолюцията.
Какво му е хибридното на Борисов?
Умее да съчетава руските интереси с прозападна риторика. Преди това без затруднение съчетаваше в един образ телохранителя на Тодор Живков и бившия монарх Симеон Сакскобургготски, което бе знак, че хибридизацията му допада. Като лидер на партия ГЕРБ и на парламентарната ѝ група избегна осветяване в парламента на поведението на бившия си съпартиец Главчев, който, волю-неволю, се бе поставил в угода на пропутинския сръбски президент. В същото време отиде на предизборен митинг в Пловдив да се покаже в компанията на съпартийката си по европейска линия Урсула фон дер Лайен. Нищо не пречеше той пак да я посрещне, но да не спира депутатите от ГЕРБ все пак да влязат в залата. Но как да причини нова мъка на приятеля си Вучич и на ментора му Путин?
Хибридно бе поведението и на депутатите от ДПС. Те се кълнат в евролиберална преданост начело с вожда си Делян Пеевски, но също бойкотираха парламента, за да не разплете казуса с Главчев и ООН.
Що се отнася до БСП, при нея кръстоската с путинизъм силно надделява над европейската мая и затова вече дори не се притеснява да се държи като антиевропейска партия в съперничество с "Възраждане". Нейната лидерка Корнелия Нинова не е в състояние да подкрепи нито една от големите европейски политики и затова избягва да ходи в Брюксел. Избяга и от заседанието на българския парламент, за да не проличи, че тайно симпатизира на евентуална промяна на стратегическата ориентация на държавата.
Покрай скандала в ООН изненадващо напомни за хибридната си същност и президентството на България. Поне то можеше да запази дистанция, защото бе пощадено от подозрение, че чрез него Вучич е упражнил натиск върху служебния премиер. Радев обаче се притече на помощ на Главчев чрез своята вицепрезидентка Илияна Йотова. На 31 май тя поиска да се разбере "какво е било в крайна сметка последното решение, което е дошло от България". Но веднага направи уговорката, че ''най-чистият вариант'' е да бъде извикан премиерът и външен министър Главчев на закрито заседание в парламентарната комисия по външна политика.
Вероятно е имала предвид да остане всичко скрито-покрито. Защото "в крайна сметка последното решение" за един хибрид е да проличи какви са неговите съставки. Това е главната му уязвимост в хибридната война, защото всъщност тя е информационна.
