След избухването на заразата с коронавируса правителството на Черна гора бързо въведе ограничителни мерки, които включват забрана на публични събирания, поддържане на физическа дистанция между хората и закриване на редица дейности за предотвратяване на разпространението на вируса. Ако не бяха ограничителните мерки, броят на заразените и починалите би нараствал по-бързо, което би оказало голям натиск върху здравната система. От друга страна, въведените ограничителни мерки парализираха крехката черногорска икономика, в която туризмът има 25% дял от БВП на страната. Като се има предвид, че границите бяха затворени от средата на март до средата на август, това повлия и върху други отрасли, които са пряко или косвено свързани с туризма.
Тази спирала доведе до по-ниски данъчни приходи, а компаниите започнаха да намаляват заплатите или направо да съкращават работници заради спадащи приходи. Публичният дълг, който е вече над 80%, бюджетният дефицит и влошаващият се кредитен рейтинг на страната само потвърждават колко уязвима е черногорската икономика.
Първият пакет от мерки
Черногорското правителство прие първия пакет от мерки в края на март тази година. Една от най-важните точки в него беше отпускането на субсидии за покриване на 70% от минимална работна заплата и 100% от данъците и социалните осигуровки за всеки служител в компании, чиято дейност бе преустановена. За застрашените предприятия, които продължиха да работят, макар и с ограничена дейност, субсидията е 50% от брутната минимална заплата за служител.
Въведените мерки не бяха достатъчни за преодоляване на негативните ефекти върху икономиката - минималната работна заплата е 222 евро, а около 80% от предприятията са микро, малки и средни. За сравнение - британското правителство покрива 80% от размера на заплатите или до 2 500 паунда нето на месец.
Миналата година приходите от туризъм възлизаха на 1 100 000 000 евро, а тази година се очаква те да достигнат едва 10% от тази сума или да има спад от почти един милиард евро. В хотелиерството има и около 6 000 служители, така че мащабите на кризата са ясно видими в индустрията, с която непряко са свързани още 35 000 души, главно ресторантьори и търговци. В Черна гора има и над 1000 таксиметрови шофьори, които не работеха поради пандемията през март и април.
Вторият пакет от мерки
В края на април тази година правителството на Черна гора помогна на туризма с 5 милиона евро, което е крайно недостатъчно. То намали заплатите на най-добре платените държавни служители в администрацията с до 50%, електроиндустрията удвои субсидиите за 20 892 от най-уязвимите семейства, което струваше 825 000 евро. Еднократна помощ бе предоставена на 16 000 регистрирани към 31 март в Бюрата по труда безработни, както и на някои пенсионери. Това струваше общо 290 000 евро.
В края на май Черна гора отвори своите граници за страни от Европейския съюз, но това не доведе до особен резултат, тъй като основните пазари са Русия, Сърбия и Босна и Херцеговина. Затова и много хотели не работеха през юни и юли. Правителството прогнозира 40% спад в туризма, но той ще е много по-голям и отсега е ясно, че това поставя в риск планираните приходи в държавната хазна.
И бизнесът, и гражданите са недоволни
Бизнесът не беше доволен от мерките и поиска радикални промени, преди всичко намаляване на ставката на ДДС от 21% на 7% за туризма, компаниите в тази дейност да бъдат освободени от плащането на всички местни и комунални такси за 2020 г., както и да бъдат разсрочени задълженията към публичните предприятия и местните власти. Те не бяха приети. Централната банка пък отказа да нареди на търговските банки да свалят лихвите и таксите заради кризата. Всичко това доведе до намаляване на депозитите със 138 милиона евро в периода от февруари до април, най-вече на предприятията, които имаха проблем с ликвидността, както и до увеличаване на безработицата с около 5 000 души само през април.
В този период държавата се съгласи да опрости осигуровки, данъци и местни данъци за период от три месеца в началото на пандемията, както и да претендира за ДДС едва след като работниците, доставчиците и кредиторите са си получили парите.
Гражданите по принцип спазваха карантината, макар да имаше спорадични случаи на нарушения, като срещу такива лица бяха повдигнати обвинения. Всичко това продължи до момента, когато правителството на Черна гора обяви списъка на лицата, които задължително трябва да останат в самоизолация за период от 14 дни. Той съдържаше имената и фамилиите на гражданите и техния адрес на пребиваване. „Нека всички знаят кои от съседите и съгражданите са в опасност“, съобщи правителството в Twitter. Неправителствените организации категорично осъдиха решението на правителството, като пряко нарушение на Конституцията, законите и международните стандарти в областта на правата на човека и демокрацията, а най-популярната медия „Vijesti" изобщо отказа да публикува списъка.
Третият пакет от мерки
В края на юли правителството на Черна гора прие третия пакет от мерки, който включва субсидии за туризма от 83,4 милиона евро в краткосрочен план, а целият пакет е на стойност 1,22 милиарда евро в средносрочен и дългосрочен план от 2020 до 2024 г. Намаляването на ДДС върху храните в сектора на туризма до 7% беше добро, макар и закъсняло решение. Пренебрегнати обаче се почувстваха хората, които дават частни квартири за настаняване на туристи, защото макар техният дял да е 73% от нощувките, те бяха подкрепени само с 3 милиона евро. Толкова получи и селското стопанство. Като се има предвид, че двата отрасъла са стратегически за икономиката, е очевидно, че парите са крайно недостатъчни.
През юни правителството на Черна гора поиска заем от МВФ и обяви, че не планира да отпуска средства за продължаване на строителството на магистралата Бар-Боляре до 2025 г. Междудругото, заемът за изграждането на магистралата е взет от китайската държавна банка, с държавна гаранция, а евентуалните спорове трябва да се решават в съда в Пекин. До това се стигна, след като Европейската инвестиционна банка отказа да финансира този проект, тъй като изграждането на магистралата не е печелившо и сериозно ще подкопае стабилността на публичните финанси. Първата вноска за магистралата трябва да бъде догодина, което означава, че публичният дълг ще се увеличи още повече и че кризата ще продължи по-дълго.
Трябва да се отбележи, че третият пакет от мерки беше представен месец преди изборите, проведени на 30 август, и включва и увеличение на минималните пенсии от 128 на 145 евро. Като се има предвид, че предстои огромен спад в заетостта, отсега е ясно, че след формирането на новото правителство ще има съкращения в публичния сектор и намаляване на заплатите.
Икономически загубена година
Икономическите мерки, които правителството може незабавно да въведе, са бързото намаляване на ставката на ДДС, гарантиране на изкупуване на земеделските продукти, което ще увеличи заетостта и инвестициите в тази дейност. То трябва да събира ДДС при платена, а не просто издадена фактура, както и да започне преговори с кредиторите за забавяне на плащането на заемите с цел инвестиции на пари в икономиката. Предоставянето на 155 милиона евро на националната авиокомпания с няколкостотин служители Montenegro Airlines беше добър ход, но микро, малките и средните предприятия като стълб на икономиката трябваше да получат по-голяма подкрепа от правителството. За много граждани тази година е икономически загубена. Очаква ни дълга и трудна зима, така че би било разумно да посрещнем времето след COVID-19 с нови знания и умения.
---------------
Тази статия е публикувана в рамките на инициативата „Истории от региона“, реализирана от “Рес публика” в сътрудничество с Анализирај.ба (БиХ), Sbunker (Косово), Не давимо Београд (Сърбия), PCNEN (Черна гора), Prlija (Хърватия), ABCnews.al (Албания) и СЕГА (България).
