Медия без
политическа реклама

МАРШРУТИ

Светиите и зехтините на остров Брач

Плажовете не струват, но архитектурата е вълнуваща, а природата – девствено чиста

Катедралният храм "Св. Петър" в главния град и пристанище на острова, който се казва - логично - Супетар.
снимка: Анита Димитрова
Катедралният храм "Св. Петър" в главния град и пристанище на острова, който се казва - логично - Супетар.

Хърватия е обяснимо пренебрегвана от българите, когато става дума за морски дестинации - все пак най-близките курорти на гръцкото Беломорие отстоят само на четири часа шофиране от София, а пък до Турция от години прехвръкват разнообразни чартъри, пренасящи любителите на ол инклузива до тяхната лятна цел. Полетите до бившата югославска република от България все още са екзотика, а пък разстоянието по шосе е дълго, дори да не броим многочасовото чакане на границите през горещите месеци, когато хиляди турски гастарбайтери пътуват до родината си и обратно. (Ние ударихме джакпота на отиване в началото на септември, когато прекарахме 2 часа на Калотина и пет на сърбо-хърватската граница, в който случай колоните бяха дори удостоени с репортаж от местна телевизия въпреки проливния дъжд. През юли и началото на август пък мъката е обратно към България). Този текст ще ви отведе на остров Брач, който отстои на 1200 километра - и един час плаване с ферибот след тях, но си струва всяка минута път. Веднъж изминеш ли мъчителната отсечка до Драгоман, всичко нататък е чудесна магистрала. И в Сърбия, и в Хърватия има тол такси, но те могат да бъдат платени с карта.

 

Островите в Хърватия са повече от 1000,

 

като населените са далеч по-малко. Повечето са близо до сушата, а силно къдравата брегова линия изобилства и с полуострови, заливи, лагуни и т.н. фотогенични приумици на природата. Брач е трети по големина, както и да го погледнеш - по територия отстъпва на Црес и Крк, по население - на Крк и Корчула. Той обаче се гордее с факта, че е най-високият - 780-метровият връх Видова гора е връхната точка на всички далматински острови. Брач е пощаден от туристическите орди, атакуващи ежелетно съседа му Хвар или северния Крк, макар че има дори малко летище, а в южната му част се намира един от най-атрактивните и популярни плажове в цялата страна - Златни рат (в превод Златен рог). Неговите снимки от птичи поглед са също тъй знаково изображение за туризма на Хърватия, колкото синьо-белите куполи на Санторини или ръждясалия закинтоски кораб - за Гърция. Рекламният слоган на близкия град Бол е находчивото SymBOL of the beach. Толкова си нямат плажове, горките. 

Макар че немците и чехите го правят година след година, по-светнатите с балканската география са наясно, че в Хърватия не се ходи главно за плаж. Ние наричаме пясък нещо с консистенцията на брашно, а там

 

наричат така чакъла с диаметър под 1.5 сантиметра.

 

Все пак, като нарекат нещо "пясък", има шанс да може да се върви по него без аква обувки, както е на въпросния Златни рат. На повечето от останалите не може - камъчетата са гадни, остри и ти режат стъпалата като на Малката русалка, хеле като излезеш с мокри крака от морето. Но аква обувките вършат работа. Като компенсация водата е винаги прозрачна като сълза. Изобщо хърватската природа, не само на островите, е съхранена девствена, чиста и прекрасна. В комбинация с великолепната архитектура и кулинария посещението си струва въпреки липсата на златисти пясъчни плажове.

Пясък няма по същата причина, поради която местните могат да си позволят да строят буквално на ръба на водата и Адриатическо море да се плиска в краката им: в геоложкото му минало (то е сравнително младо море) и настояще няма големи вълнения или бури, които да оформят бреговата ивица. Самият Златни рат е ветровит нанос, хлътнал дълбоко навътре в морето от южната страна на Брач. Струва си да се види, но за предпочитане са околните заливи - по-малко вятър, по-малко туризъм. Някои от тях - афиширано нудистки: преобладаващата група туристи в страната са германците, все още


горещи почитатели на "културата на свободното тяло".

 

Половината населени места на Брач, сред които "столицата", имат сходно звучащи имена: Супетар, Сутиван (който местните наричат кратко Стиван), Сумартин... Оказва се, че това е диалектно произношение на Св. Петър, Св. Иван, Св. Мартин. В етимологията на тези имена обикновено са залегнали раннохристиянски или средновековни църкви, посветени на съответните светии. Брач е обитаван от дълбока древност - в пещерата Копачина са открити археологически следи на 14 000 години, островът е владян последователно от гърци, римляни, венецианци и дори французи, а през Втората световна не са пропуснали да го окупират първо италианци, после немци. Опустошаван е от чумата през XIV век - според писмени извори шестхилядното му население се стапя до 2000: не всички умират, някои бягат на сушата от смъртоносната зараза.

Макар да не е толкова близо до брега като няколкото хърватски острова, свързани с континента с мост, плаването на него продължава не повече от час. Ферибот за Брач може да се хване от Диоклециановия Сплит или от шикозния курорт в подножието на планината Биоково Макарска, като първият акостира в главния град Супетар, а вторият в малкото южно пристанище Сумартин.

 

Фериботните линии в Хърватия са все още държавни,

 

носят името "Ядролиния" (Ядранско на хърватски е морето, което ние наричаме Адриатическо) и са доста по-зле уредени от гръцките например. Ако си купил предварително билет по интернет, това не ти дава особена гаранция, че ще се качиш точно в този час на точно този курс. Не, редиш се на опашка заедно с още стотици курортисти с автомобили и когато ти дойде редът за качване - тогава. Но плаването е кратко, а гледките от борда - вълнуващи.

По-голямата част от хотелите, ресторантите и островната инфраструктура е разположена в Супетар, но ние отпрашваме на 7 км западно от него, където в малкото градче Сутиван (700 жители) за няколко дни наш е най-хубавият балкон на Адриатика. Намира се на фасадата на триетажната семейна кула Кастил Мариянович, построена в началото на XVIII век от Янко Мариянович, известен тогава и като граф Янко; а кулата е на самия ръб на морето. По-хубава гледка от стая не съм виждала, а вечер под балкона, по крайбрежната алея, се извървява целият социален живот на града. Имаше дори празник на рибата, в който отдолу разположиха будка със скара и на нея изпекоха една огромна щайга сардини, които раздадоха безплатно, и цяла нощ завесите миришеха на печена риба. На южната фасада има реставриран и работещ слънчев часовник. В последните стотина години кулата е собственост на семейство Иванович-Тавра, а от 2015-а е реставрирана отвътре и се изявява като хотел. В съседство се намира лятната резиденция от дялан далматински камък на известния поет Каванин, строена през XVII век и все още пазеща латинския надпис над вратата Ostivm non hostivm (приятелите са добре дошли). Днес в белокаменния двор вечер се събират местните пубери.  

Карстовият релеф на Брач, в чиито кариери от столетия се добива бял варовик, предопределил икономическото му развитие много преди нашествието на международния туризъм. През 1909 г. в чаровното градче Пучишча на северния бряг е построено прочутото каменоделско училище, в което и днес се обучават стотина бъдещи майстори от цялата страна (само 15 от гимназистите са родом от острова). Със своята

 

филигранна камбанария и чорбаджийски къщи в дълбок зелен залив

 

Пучишча е сред най-красивите градчета на Далмация.

Своя чар имат и Милна, Сплитска, Повля... Но най-много на сърцето ми легна Бобовишча. Звучното му име означава нещо като Бобошево или Бобов дол, само че не е миньорско, а морско. С 65 жители селото е едно от най-малките на Брач - само Мурвица го бие (21), и технически се намира високо на хълм. Така че всъщност очарована бях от пристанището му Бобовишча на мору, което има отделна табела, тесен криволичещ път, десетина каменни къщи, две кръчми през летния сезон и двайсетина-трийсетина лодки в дълбок фиорд. 

До зехтина що се отнася, уж се пиша ценител и съм опитвала десетки, а може би стотици видове зехтини от Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия и Близкия изток. За хърватски в живота си не бях чувала. Производството не е голямо, не е индустриализирано и не го експортират активно, макар че всеки земеделски производител и тук, както на други места в Средиземноморието, прави свой и продава излишъка. Очаровани от вкуса му, ние експортирахме 4 бутилки, което доведе до кратък, но съдържателен диалог с митничаря на Калотина. "Имате ли нещо за деклариране?" "Не." "А какво е ей туй отзад, в черната торба?" Аз (обръщайки се да погледна коя е торбата, щото на задната седалка има около 23): "Две бутилки зехтин от остров Брач". Та, за разлика от гръцките и италианските, в далматинския зехтин няма нищо от техния леко горчив послевкус. Той е благ и превъзходен. Неподражаемо е и името му "дйевичанско маслиново улье". 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата