Иранският журналист Киануш Санджари се самоуби в знак на протест срещу репресивния режим на аятоласите.
Малко преди това той поиска освобождаването на политическите затворници Фатеме Сепехри, Насрин Шакарами, Тумай Салехи и Аршам Резаи, които бяха арестувани за участие в протести след смъртта на Махса Амини, която почина през 2022 г., след като бе задържана за “неправилно” носене на хиджаб.
В последната си публикация в социалните медии Санджари написа:
„Никой не трябва да бъде вкаран в затвора за това, че е изразил мнението си. Протестът е право на всеки ирански гражданин. Животът ми ще свърши след този туит, но нека не забравяме, че умираме от любовта към живота, а не към смъртта. Иска ми се един ден иранците да се събудят и да преодолеят робството."
Часове по-късно смъртта му беше потвърдена от различни източници в Иран, включително от активиста Хюсеин Ронаги, който написа в “Туитър”: Направихме всичко възможно от снощи до днес, но Киануш почина."
Една от лидерките на иранските протести Масих Алинеджад (живее в Ню Йорк) каза, че „кръвта на Киануш Санджари е по ръцете на Али Хаменей и Ислямската република“.
„Те го доведоха до този трагичен край, като отказаха да освободят невинни хора, чието единствено престъпление беше борбата за свобода. Ето какво прави режимът: разбива сърца, унищожава животи и тласка хората към крайни мерки. Но нека светът знае: гласът на Киануш няма да бъде заглушен. Неговата смелост, неговата саможертва само ще укрепят решимостта ни да се борим с този брутален режим“, добави Алинеджад.
Активистката се обърна и към международната общност: „Колко още живота трябва да бъдат загубени, преди да предприемете действия? Колко сърца трябва да бъдат разбити, преди да застанете с народа на Иран?”
Активистката за граждански права Атина Даени отбеляза, че Санджари „е бил в затвора от много години, той и семейството му са били измъчвани“ и знае как страдат политическите затворници и техните семейства.
„Той преживя години на несправедлив и жесток затвор и мъчения заради вярата си. Ислямската република го уби постепенно и той сложи край на живота си в знак на протест срещу нейните престъпления”.
Държавната информационна агенция ISNA съобщи, че прокурорите в Техеран са започнали съдебно разследване на самоубийството на Санджари. Агенцията пише, че на мястото имало жена, която се оказала психотерапевтката на Санджари. Според ISNA тя казала, че малко преди смъртта си клиентът й каза, че се е отказал от самоубийството.
Санджари яростно критикува духовните владетели на Иран и от години се бори за демокрация и човешки права.
Активизмът му започва да се проявява още докато е тийнейджър, пише Iran Wire. За първи път е вкаран в затвора на 17-годишна възраст за участието си в студентски протести през 1999 г. срещу закриването на реформаторския вестник "Салам".
Прекарва две години в затвора, а след освобождаването си създава блог, в който пише за тежките условия в затвора и малтретирането, което е преживял. По време на ареста си той е бил 9 месеца изолация, която описва като мъчение.
През 2006 г. той бяга от Иран за САЩ с подкрепата на правозащитната организация „Репортери без граници“ (RSF) и става кореспондент на персийската служба на „Гласът на Америка“ (VOA). Според източници на RSF между 2006 и 2016 г. той е бил постоянно тормозен чрез заплашителни телефонни обаждания от иранските сили за сигурност.
През 2016 г. Санджари се завърна в родината си, за да се грижи за семейството си. Той веднага е задържан и осъден на 11 години затвор по политически обвинения. Делото продължи само 10 минути.
„Казах на моя следовател: нека продължа да обичам страната си, не ме пращайте в затвора“, спомня си Санджари в интервю за IranWire през 2022 г.
Той трябваше да излежи пет години в затвора и шест години условно. Присъдата му включва и две години забрана да пътува извън страната. През 2019 г. мъжът беше освободен под гаранция по медицински причини и след това приет в психиатрична болница. Той разказа пред местните медии, че е бил подложен на мъчения с електрошок, прикован към леглото и инжектиран с неизвестни лекарства.През март 2022 г. той беше освободен и отново напусна Иран. Няколко месеца по-късно Санджари обаче отново се връща у дома.
За кого се бори Санджари
Фтеме Сепехри е известна иранска 60-годишна политическа затворничка, която страда от сърдечно заболяване. Тя беше задържана в Иран след протести заради смъртта на приятелката й Махса Амини през септември 2022 г. През януари 2023 г. съдът я осъди на една година затвор. През февруари 2023 г. беше съобщено, че тя е получила допълнителни 18 години затвор по редица обвинения, включително „пропаганда срещу режима“, „сътрудничество с враждебни чужди правителства“, „обида на покойния аятолах Рухола Хомейни и настоящия висш лидер Али Хаменей“ и „заговор срещу националната сигурност“. С множество присъди се очаква Сепехри да прекара 10 години в затвора. Няколко пъти е лежала в болница.
През април 2024 г. Сеперха беше обвинена в „подкрепа на Израел“ за осъждане на атаките на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г.
Насрин Шакарами е майка на тийнейджърка, убита по време на протестите през 2022 г. (момичето изчезна по време на протестите през септември 2022 г. Разследващият отдел на BBC установи, че тя е била задържана от служители на иранското разузнаване, които са я подложили на сексуално насилие и са я убили). Насрин беше задържана през октомври 2024 г.
Тумай Салехи е ирански рапър, посветил текстове на убитата Амини. Той беше осъден за участие в протестите, а през април 2024 г. получи смъртна присъда, която по-късно беше отменена.
Аршам Резаи е граждански активист, който многократно е задържан и осъждан на затвор заради позицията си. През декември 2023 г. той беше осъден на 15 години затвор.