През 70-те филмът "Емануела" избухва заедно със сексуалната революция и се радва на слава от Япония до САЩ, включително в социалистическия лагер, където - благодарение на пиратските видеокасети - през 80-те е първият хит от този жанр. При приемането от художествената комисия във Франция е поискано във филма да бъдат направени съкращения, за да не бъде изцяло цензуриран, но кончината на президента Жорж Помпиду и назначаването на нов секретар по културата помагат лентата да бъде пусната по кината в първоначалния си вид. В продължение на десет години "Емануела" се върти непрекъснато в едно кино на "Шан-з-Елизе" и е част от туристическата програма на Париж: водят групите с туристи първо на Айфеловата кула, после на прожекция, после Нотр Дам... Само във Франция филмът е гледан от над 9 милиона души, по света - от десетки милиони, а боксофисът надхвърля значителните за онази епоха 100 милиона долара.
Автобиографичният роман на Емануел Арсан, написан в края на 50-те, разказва за еротичните фантазии на млада скучаеща съпруга в Азия. В екранизацията на Жюст Жакен ролята изпълни холандката Силвия Кристел, след като никоя френска актриса не се съгласила на смелите сцени. За разкрепостеността си пред камерата тя получава скромния хонорар от 6000 долара. Кристел почина през 2012 г., едва 60-годишна. Само година по-рано тя гостува у нас на "София филм фест", където сподели: "Днес хората се вълнуват повече от политика, отколкото от секс. "Емануела" уцели пика на сексуалната революция, но скоро след това много от хората, които бяха начело на революцията, починаха от СПИН."
И наистина, не мога да си представя нито една убедителна причина през 2024 г. да се появи нова "Емануела", освен някаква конюнктура. Ясно беше, че в епохата на PornHub и OnlyFans подобен сюжет няма дори шанс за мимолетен касов успех. Това не е буквален римейк, а феминистка интерпретация на историята от романа и първия филм. Зад камерата е Одри Диуан, носителка на "Златен лъв" от Венеция за своя предишен филм "Събитието". Наградата тя получи също по исторически причини: в книгата, залегнала в основата на филма, нобелистката за литература (удостоена с премията година по-късно) Ани Ерно разказва за нелегалния си аборт във Франция през 60-те. Същата Франция, в която няма и десет години по-късно се появява "Емануела"...
В новата "Емануела" съпруг изобщо не участва. Героинята (Ноеми Мерлан от "Портрет на момиче в пламъци" и "Тар") е успяла, еманципирана, но безрадостна жена, която оценява скъпи хотели и ходи със сатенени пеньоарчета без сутиен. Тя постоянно показва по-красивия си профил, но не може да се доближи до магнетизма на Силвия Кристел. Действието все така е ситуирано всред екзотиката на Югоизточна Азия - преместено от Банкок в Хонконг, ала доза колониалистко високомерие е запазена и до днес. Ключови сцени (сексът в самолета, лесбийския епизод, сцената с мастурбация, секса по инструкции и т.н.) са перифразирани като реверанс към първия филм, но изненадващо софт порното от "Шанз-е-Елизе" днес е сведено до безстрастен кинопреглед на женското овластяване, който не е в състояние да възбуди ничий... интерес.
То през 2025 г. и първата "Емануела" да гледаш, ще е с почуда и лека насмешка - "кво пък толкова", но той е изиграл своята историческа роля, просто ние сме пораснали и светът не е тъй целомъдрен. Безплодният ревизионизъм на римейка обаче не носи полза или удоволствие за никого. Диуан отново се доказва като посредствена режисьорка - въпреки "Златния лъв" - и дори пластичната среда на иначе красивия филм изглежда малко стерилна. Формализмът по принцип е силна страна на "Емануела" още от първия път: режисьорът Жюст Жакен е бил моден фотограф, работил за "Вог", и кинодебютът му от 1974-а впечатлява с дизайн, сценография, костюми.
Римейкът опитва да се докопа поне до това ниво, но в лъскавата си безпомощност ми напомня друг съвременен опит за еротично зрелище - "Петдесет нюанса сиво". Абе, дори в онова отчайващо бездарие имаше повече драматургия и конфликт! В "Емануела" версия 2.0 фабулата е колкото за една високобюджетна реклама на мастика или, хайде, за поредица реклами на мастика. А необезопасеният секс в XXI век звучи като някаква фантастика от махалата.
Вероятно за хонорара е тук Наоми Уотс, великолепната актриса от "Мълхоланд Драйв" на покойния Дейвид Линч, от "21 грама" на Иняриту, от "Кинг Конг" на Питър Джаксън, както и от филми на Клинт Истууд, Уди Алън, Дейвид Кроненбърг... В нейната роля на високозвездна хотелиерка няма и намек за секс, но дори тя е по-интересен персонаж от безжизнената Емануела. Всъщност във филма нищо интересно няма. Не е ясно и за кого е предназначен. Ако е за младежката аудитория - тя отдавна е гледала такива, че и по-сочни сцени в интернет. Ако е да обслужи носталгията на възрастните, които си спомнят "старата" "Емануела" - оригиналът се намира в пиратските сайтове сравнително лесно. За мъжете? За жените? Наистина не знам.
YouTube
