И нека хвалбите и номинациите да започнат сега - Брад Пит, младият левент от "Интервю с вампир" и "Легенди за страстта", чудесният актьор от "Седем", "Боен клуб", "12 маймуни" и "Гепи", чиято кариера значително западна след брака и развода с мисис Смит, се завръща на бял кон (или поне на червения килим). След великолепно ироничното си превъплъщение в "Имало едно време... в Холивуд" той мигновено изстрелва още един филм, за който ще се говори и където даже го няма Ди Каприо да засенчи яркото му присъствие. Накратко, Брад Пит се завръща сред звездите. Този път и буквално - "Към звездите" е българското заглавие на филма с негово участие Ad Astra. Оригиналното идва от сентенцията per aspera ad astra (лат.) - "през трудности към звездите".
Античната трагедия, Фройд, Star Wars, "Апокалипсис сега" и "2001: Космическа одисея" са сред очевидните влияния върху филма на Джеймс Грей. Към този режисьор винаги съм поглеждала със съмнение след яркия му дебют с "Малката Одеса" - и "Имигрантката" и "Изгубеният град Z" не са точно шедьоври. Сценария за сегашния си хипнотизиращо въздействащ филм Грей пише в сътрудничество с Итън Грос, а скъпият дизайн на продукция и космическите специални ефекти надхвърлят високите актьорски хонорари - с изключение на Пит с малки роли във филма се появяват Томи Лий Джоунс, Доналд Съдърланд и позабравената Лив Тайлър.
Фокус на сюжета е героят на Брад - майор Рой Макбрайд, безукорен астронавт. Един ден той е извикан на тайна среща, последвана от строго секретна мисия. Тя ще го изпрати до пределите на Слънчевата система. В близкото бъдеще, което разказът обитава, Луната е туристическа атракция с редовни полети за аматьори, а Марс - добре овладяна научноизследователска база. През тези две стъпки той ще отлети чак до Нептун, където го чака неизвестното... в лицето на собствения му баща. Бащата е също легендарен астронавт, излетял в детството на Рой, изчезнал безследно в двайсетте му години. Тази сянка невидимо е тежала - и тежи - върху собствения живот и небесна кариера на Макбрайд младши.
Грей разиграва своя космически опус не като екшън зрелище, а като медитационен сеанс (тук се прокрадва намек за Терънс Малик, в чийто "Дървото на живота" Брад Пит игра бащата). Във филма му космосът е самотно място с ехтяща тишина, където оставаш насаме с мислите и демоните си, а земята и хората на нея - единствено упование и спасение. Нещо като "Гравитация" плюс семейна драма. Почти във всеки кадър Пит е сам, ала окото му не мига - достатъчно добър актьор, а и достатъчно красив е, за да издържи предизвикателството. Нечовешката психика (и физика) на героя крещи "Холивуд" от сто светлинни години, но когато става дума за добре направена космическа фантастика, реализмът е последното, за което се сещаме.
Операторското великолепие в Ad Astra е дело на Хойте ван Хойтема, заснел също "Дюнкерк" и "Интерстелар" на Кристофър Нолан.
