Със своите епични 179 минути "Карай колата ми" бе най-дългият претендент за "Оскар" тази година. Четирите му номинации, припомнящи стореното от корейския "Паразит" чудо, се материализираха само в една статуетка за чуждестранно кино. Меланхоличната му източна протяжност явно не успя да спечели Академията за повече, макар да го свързва родство с големия победител, посветения на глухите хора CODA. Една от героините на "Карай колата ми" е няма (макар и чуваща) и нейното изпълнение на жестомимичен език се превръща в апогей на постановката "Вуйчо Ваньо", която протагонистът поставя на театрален фестивал в Хирошима.
Не е нужно да познаваш и обичаш театъра, за да харесаш "Карай колата ми", макар че помага. Любовта към киното обаче е задължителна, за да се предадеш на магията на този трикратен лауреат от Кан (най-добър сценарий, награда на ФИПРЕСИ, награда на икуменическото жури). Тази свръхудължена и изобретателна адаптация по разказ на Харуки Мураками е сплав от артефакти, цитати и изкуства. Това отношение към текста сега е модерно да се нарича "мета".
Мураками, до момента най-успешно екранизиран в корейския "Изпепеляване", кръщава разказа си Drive My Car на бийтълсова песен - също както и романа си (претърпял на свой ред кинопрочит през 2010 г.) "Норвежка гора". Рюсуке Хамагучи и съсценаристът Тамасака Ое използват елементи и от други две кратки истории от същия сборник - "Шехеразада" и "Кино". Но не по-малко важна за героите и техния зрител е "Вуйчо Ваньо" - пиесата на А. П. Чехов, поставена за пръв път на сцена през 1899 г. от Станиславски.
"Карай колата ми" следва класическата за театъра триактова структура, като първото действие предшества дори началните надписи - 40 минути от семейния живот на Кафуку и съпругата му, артистично семейство, в което еротиката е инструмент за творчество. По време на сексуалните им актове сценаристката Ото ражда своите сюжети. Разочарованието на Кафуку от нейната изневяра с младия, арогантен и красив като К-поп звезда Такацуки води до тих, почти невидим разрив.
Две години по-късно режисьорът със самурайско лице и име, отпращащо (и) към Кафка, поставя с интернационален екип "Вуйчо Ваньо". Навлизането в лабораторния процес на репетициите е навлизане и в душата на героя. За още повече драма той избира за главната роля съперника Такацуки (макар да е очевидно, че сам е най-подходящ за нея). Покрай гастрола ослепяващият мъж, верен на червения си стар "Сааб", се сдобива с лична шофьорка - мълчаливо момиче, което крие свои тайни. Третото действие стремглаво оплита съдбите на тримата, обещавайки повече от един катарзис.
Дългите, щедри, въздушни кадри на оператора Хидетоши Шиномия карат дори разходка до сметището да изглежда като романтична сцена. "Карай колата ми" е road movie, в което ежедневният маршрут до работа се превръща в просветляващо пътуване към себе си; разказ за четене между редовете, в който никоя сюжетна линия не отива там, където си предвидил (за разлика например от лауреата CODA). Подобно пътешествие изисква търпение от свикналия с холивудската динамика и линеарност зрител. Настанете се удобно и изчакайте всички пушки, заложени от Хамагучи, да гръмнат, за да усетите поезията на източното кино.
YouTube
