Дида е на 16. Тя има мечта - да замине в Америка при майка си, където да учи рисуване. Дида е едно от онези "скайп деца" на прехода - растящи без грижа, ласка и педагогически пример от родителите си, потърсили по-добър живот в чужбина. Но има ли шанс за по-добър живот за самата нея?
Яна Титова (40, самата тя майка) познаваме като актриса от филмите "Стъпки в пясъка", "Лов на дребни хищници", "Кецове" и "Джулай". Десетилетие по-късно тя навлезе в режисурата с "Доза щастие" - филм по биографичната книга на Весела Тотева (1973-2019) "Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка". С благородна кауза и остра социална проблематика, пълнометражният й дебют предизвика интереса на около 100 хил. зрители, но качествата му като кино бяха спорни. Не работеха в тяхна полза и роднинските избори в кастинга: дъщерята на Весела Тотева - за главната роля, дъщерята и съпругът на режисьорката - във второстепенни.
Повече опит, повече верни решения и повече риск има във втория филм на Яна Титова "Диада". Той спечели "Златна роза" за най-добър български филм на 2023 г. - ex aequo не с кой да е, а с носителя на "Кристален глобус" от Карлови Вари и на Голямата награда на журито от Рим "Уроците на Блага".
В първия кадър на "Диада" разбираме, че действието се развива през 2011 г., но се усеща като днес. Яна Титова създава сценария отдавна, първо като късометражен проект, постепенно той уляга, тя се връща отново към него, накрая печели финансиране от НФЦ и реализацията се случва бързо.
На първо четене "Диада" се влива в общото русло на "намусеното постсоц кино" (по сполучливото определение на Нева Мичева), което се създава у нас през последните няколко десетилетия, фокусирайки се само върху проблемите, върху мрачното, песимистичното, болезненото, уродливото в обществото ни. Но в него се усеща и друг вид енергия. Това е филм за младежкия бунт, каквито сме имали преди ("Всичко е любов", "Вчера"), но не и сега. Филм за разрива между поколенията, за липсата на диалог, за отказа от бъдеще.
В центъра на "Диада" стоят две 16-годишни момичета, изиграни от непрофесионалните актриси Маргарита Стойкова (Дида) и Петра Църноречка (Ива). Присъствието им на екрана и работата на режисьорката с тях са изключителни, безапелационни. Професионалните актьори във втория план - Васил Бинев, Иван Бърнев, Ирмена Чичикова, Анастасия Ингилизова, Жаклин Дочева (откритие), Стоян Дойчев - са с различна степен на убедителност, отчасти и заради семпло написаните им роли. Но Маргарита Стойкова не играе, тя живее в ролята на Дида. На моменти забравяш, че гледаш филм, хипнотизиран от органичността на изпълнението й. Деликатната операторска работа на Мартин Балкански граничи с документалното.
Дида се държи грубо, вулгарно, прави свирки зад училищния двор за двайсет лева. И точно когато ти се иска да й шляпнеш два шамара зад врата, разбираш, че зад нелицеприятната фасада се крие едно самотно и уплашено дете, от което възрастните и обществото са абдикирали. Тя е и насилникът, и жертвата. Дида живее в свят на безпросветна тъпота и повсеместна чалга, на пълна загуба на морални ориентири - неназован български провинциален град. Въпреки двойките си, е умна - чела е Набоков, смята наум с четирицифрени числа, пише вълнуващо мотивационно писмо на английски за страстта си към рисуването. За учителите Дида е проблем, досадно неудобство. За неизтрезняващия си баща - мебел в разкапващия се без женска ръка дом. За момчетата и мъжете - обект за задоволяване на нагон. И все пак тя има мечта.
За съжаление, аз научих всеки детайл от сюжета на "Диада" преди софийската му премиера, тъй като кръжецът на гилдия "Критика" към СБФД, командирован на "Златна роза", смята, че критическата рефлексия се изразява в подробен преразказ на филма. Това със сигурност ми отне част от ефективността му; надявам се широката публика да избегне този малшанс. Да се говори за чисто художествените несполуки на "Диада" може - повествованието да беше по-балансирано, да не бе всичко така гротесково черно, да не бяха всички останали герои отчайващо едноизмерни и карикатурни. Но на идейно ниво това е филм-присъда, който действа като ритник в слънчевия сплит. Без да притежава кинематографичните възможности и въздействие на един Звягинцев например ("нелюбов" е диагнозата и в българския филм), Титова ситуира героите си на същия морален предел, отвъд който няма нищо добро, хубаво и светло. "Адът е точно под небето, особено в България" е мисъл на Дида от едноименната книга на Яна Титова, която излиза на пазара паралелно с филма.
Категоризацията на "Диада" е C+ или "не се препоръчва под 14 години". И макар че може да бъде любопитен и за зрителите на възрастта на героините, това не е филм за тях. Той е за възрастните, които ги провалиха. Да се гледа от родители, учители, от всякакви работещи с деца и създатели на младежки политики.
YouTube
