"Дворецът" на Роман Полански, един от големите в киното на изминалия век, е рядък пример във филмовата статистика. В агрегатора за критически отзиви Rotten Tomatoes той има 0% одобрение. Макар да не се случва често, това не е невиждана оценка: в продукции със същия рейтинг през годините са участвали звезди като Антонио Бандерас, Никълъс Кейдж, Еди Мърфи, Джон Траволта, Джон Войт, Роберто Бенини, Джим Кери, Мила Йовович, Шон Конъри, Холи Бери. И макар някои от тях да имат награди "Оскар" за други, по-сполучливи свои изяви, за пръв път се случва подобно катастрофално посрещане на филм, заснет от жив класик на седмото изкуство. Осъден за блудство с малолетна през 70-те и оттогава бягащ от закона в САЩ, Полански е автор на "Бебето на Розмари", "Китайски квартал", "Тес" и "Пианистът", отличени с многобройни награди и признати единодушно. 90-годишният днес полско-френски режисьор продължи да събира овации със своя предпоследен филм - "Офицер и шпионин" (2019), който му донесе наградата на журито от Венеция и 12 номинации "Сезар" във Франция. Изглеждаше, че #MeToo по никакъв начин не се отразява на кариерата му, поне в Европа, въпреки опетнената репутация.
Премиерата на "Дворецът" извън конкурса във Венеция миналия септември обаче се превърна буквално в гавра със старец. Сатиричната комедия на Полански бе изравнена със земята от критиците. Продукцията успя да си подсигури договори за разпространение само в осем държави: Италия, Германия, Швеция, Полша, Русия, Унгария, България и Естония. Ветеранът - дори да се радва на добро здраве - едва ли ще има шанса някога повече да получи финансиране за друг филм, така както си го осигуриха негови почти-връстници с премиери през 2023 (Мартин Скорсезе, Ридли Скот, Майкъл Ман, може би дори сходно "канселираният" Уди Алън?).
Въоръжена с любопитство каква пък ще е тази толкова грандиозна издънка, че да предизвика такова единодушно отричане, се влях в почти пълната Зала 1 на НДК за премиерата на "Дворецът" на финала на фестивала "Синелибри". Какво се оказа? Филмът е далеч от високите постижения на Полански, но не е и дъното, за което организираният линч го нарочи. Американски критици разказват как 1400-те зрители във Венеция сконфузено мълчали на смешките, преди да започнат да се изнизват от залата много преди края. Българската публика, по-многобройна от това, се забавляваше гласно на шегите във филма. (Разбира се, това все още не е кой знае какъв критерий: публиката се смее и на "Бай Иван: Филмът".)
Слабостите на "Дворецът" са свързани най-вече с това, че в момента на премиерата си той е безнадеждно остарял. Сценарият съвсем очевидно е написан през 90-те години, с тогавашните теми и чувствителност. Действието се развива в луксозен хотел в швейцарските Алпи на 31 декември 1999: богаташи, обслужващ персонал, неудачници и опортюнисти се сблъскват в навечерието на новото хилядолетие, докато светът очакваше поредния си край с бъга Y2K. Освен че е анахроничен, филмът е и незавършен. Той поднася поредица от скечове, бичуващи богатите, която увисва без особена развръзка - сякаш в момента, в който са свършили парите. Финалната секссцена между куче чихуахуа и компютърно генериран пингвин е печален опит за абсурдизъм. Недоизкусурения сценарий Полански създава в сътрудничество с друг полски ветеран - Йежи Сколимовски (написал и режисирал скорошния артхаус фаворит "Ео"), автор и на неговия пълнометражен дебют "Нож във водата" в далечната 1962 г. Комедията впрочем никога не е била силен жанр на режисьора: в него той е снимал някой от най-слабите си - и отдавна забравени - филми като "Танцът на вампира" и "Пирати".
Оттук нататък нещата стават по-добре. Полански все още успява да събере ярки актьорски имена (с най-разнообразни националности): в "Дворецът" виждаме Фани Ардан, Джон Клийз, Мики Рурк, Хоаким де Алмейда, Лука Барбарески и Оливер Мазучи. Много от тях искрено се забавляват с ролите си на карикатурен бомонд. Сюжетът и героите са издържани в левичарския наратив "eat the rich", който напоследък придоби нова популярност. Не могат да останат незабелязани поразителните прилики с неотдавнашния критически любимец "Идиотският триъгълник", обрал де що има суперлативи и награди. Учудвам се, че това подобие е убягнало от вниманието на западните колеги, никой от които не обелва и дума по въпроса. И въпреки че филмът на Полански излиза втори по време, тук е ясно кой от кого не е преписвал: неговият сценарий е очевидно по-стар (казахме защо), а също по-малко вторичен и изкуствен. Прекарвайки години от живота си в Гщаад - швейцарския курорт, където ситуира своята сатира, той очевидно има преки наблюдения върху антипатичните богаташи сред местната клиентела. Претенциозен и повърхностен, "Идиотският триъгълник" само се преструва, че открива проблемите там, където са; дори в моментите, когато е пошъл и фрагментарен (а те са чести), "Дворецът" показва по-доброто им разбиране. Сред целия кич има изненадващи мигове на добавена стойност: в момента, когато империята на злото Русия е в най-ниската си историческа точка, виждаме как олигарсите на екрана се радват на възхода на власт на Путин, обявен лично от Елцин по телевизията.
Така имаме един филм, който е социално верен, прилично забавен, сносно изигран и нелепо недоизпипан (но при всички случаи на светлинни години напред от новогодишните програми на БНТ). Чак за 0%? Ако си падах по теориите на конспирацията, щях да го нарека заговор. А Роман Полански е на 90, житейските му битки далеч не се свеждат само до американското правосъдие (като дете губи роднините си в Холокоста, като млад мъж бременната му съпруга Шарън Тейт е убита от психопата Чарлз Менсън) и вероятно му е все едно как го заплюват. В крайна сметка, дори да броим "Дворецът" за кръгла нула, филмовото му наследство е нещо, което никой не може да отнеме.
YouTube
