Проклятието на продължението не засяга само американските блокбъстъри: "Цветовете на пожара" има нерадостната съдба да върви по стъпките на възхитителния "Ще се видим там горе" (2017). И двата българската публика познава от афиша на фестивала "Синелибри", в който френското кино и литература винаги са били акцент; и двата са създадени по едноименните книги на Пиер Льометр, като авторът сам адаптира литературната основа за екрана. "Ще се видим там горе" печели "Гонкур" (в битността си на роман) и пет награди "Сезар" (като филм) и те са напълно заслужени.
"Цветовете на пожара" представлява фактологично и духовно продължение на "Ще се видим там горе". В центъра на първия том беше Едуар Перикур - войникът с премазана челюст и фантастични маски, криещи обезобразеното му лице. Продължението започва с погребението на Марсел Перикур, неговия богат баща. Действието в "Цветовете на пожара" е фокусирано върху (очевидно) друго дете на банкера - дъщерята Мадлен и малкият й син Пол. По закон те трябва да наследят финансовата му империя, но поредица събития и машинации превръщат Пол в инвалид, а майка му - в разорена и съсипана жена.
И двата романа са остросюжетни, историко-приключенски с намек за наследството на Дюма и Юго. И двата са посветени на темите за справедливостта, проявите на човечност и търсенето на светлината в края на тунела в един мрачен за Франция период - хаотичните години между двете световни войни. И двата са издадени на български от "Колибри".
Филмът "Цветовете на пожара" започва с дълга, пищно оркестрирана сцена на погребението, която въвежда многобройни герои. Тържествената трагедия е бързо заместена от друга, неочаквана трагедия, а чичото на Мадлен и неговите приближени завъртат заговор, който да я остави без пукнат франк - и без достойнство. Но в поредица обрати сломената жена се превръща в ангел унищожител (в ролята Леа Дрюкер), а мелодраматичният сюжет - в история за отмъщение, което се сервира студено (а ла "Граф Монте Кристо").
Също както героя в "Ще се видим там горе", Мадлен и синът й намират неочаквани съюзници. Това са ведрата словашка гувернантка Влади (Яна Битнерова в забавен, леко карикатурен образ) и попрецъфтялата, но още търсена и уважавана оперна певица Соланж. С последната, изиграна от иконата на френското кино Фани Ардан, са свързани и най-ценните моменти във филма. Ако сте я гледали вече в "Калас завинаги" на Дзефирели, знаете, че ролята на оперна дива й отива. Ардан е великолепна във всеки свой кадър, но към края, в акт на исторически ревизионизъм (не чак тарантиновите "Гадни копилета", но близо), тя натрива носа на Хитлер и антуража му току преди да прегазят Европа.
Типично за френска високобюджетна продукция, операторската работа, декорите и костюмите в "Цветовете на пожара" са на високо ниво, но режисьорската работа на Кловис Корнияк, по-известен като актьор (дал си е роля и тук), отстъпва пред емоционалното майсторство на Албер Дюпонтел в оригинала. Въпреки че принадлежи към жанра на историческата драма, филмът смесва и криминални, комедийни, пикарескови и мелодраматични елементи. Зрелищен и динамичен, без да е напълно убедителен, редуващ отлични актьорски изпълнения с по-немощни, "Цветовете на пожара" се забравя бързо и остава в сянката на своя знаменит предшественик. Все пак това е надеждно и увлекателно френско кино, приятно разнообразие в диетата от "Бързи и яростни 10" и "Малката русалка", която киносалоните ни предлагат този месец. Без никакъв конюнктурен феминизъм Льометр разказва историята на една жена, която с упорство, находчивост и щипка макиавелизъм успява да оцелее и изгради живота си наново, докато нацизмът подкопава Европа, а езиците на огъня, който ще подпали Втората световна война, вече достигат Франция.
Междувременно Пиер Льометр продължава работата върху третия том от своята "балзаковска фреска" (по собствените му думи), чието действие ще се развива през 40-те години. Няма съмнение, че и той ще бъде екранизиран в най-кратки срокове.
YouTube
