Романът на Александър Дюма "Тримата мускетари" е написан през 1844 г., закотвен в статута на детско-юношеска литературна класика и екранизиран толкова много пъти (от нямото кино през съветския мюзикъл в края на 70-те до деветдесетарския опит на "Дисни"), че едва ли може да се каже нещо ново по темата. Двусерийната високобюджетна екранизация на режисьора Мартин Бурбулон и студио Pathé не претендира за това. Френският филм предлага класическо екранно забавление с шпаги, плащове, дворцови интриги и религиозни войни. В актьорския състав блестят някои от най-известните френски актьори като Ева Грийн (Милейди), Венсан Касел (Атос), Ромен Дюри (Арамис), Луи Гарел (крал Луи XIII), а сред тях - и прекрасната Вики Крипс от Люксембург, вече изиграла кралица в "Корсаж" (тук е невярната Ана Австрийска). Както помним все пак от романа, главни персонажи са не тримата мускетари от заглавието, а техният побратим и кандидат-мускетар Д'Артанян. В ролята на темпераментния гасконец е младият Франсоа Сивил: симпатичен, без да е незабравим.
В родината си първият филм излезе преди година, което доведе до това, че много български зрители успяха да изгледат по пиратски път "Тримата мускетари: Д'Артанян". Сега нещата си идват на мястото: вече и той, и втората серия "Тримата мускетари: Милейди" могат да се намерят в афиша на киносалоните (премиерните им дати в България бяха само с две седмици разлика).
Подобно на "Дюн", но без следа от космическия мащаб на Вилньов, романът е разделен на две части. В първата проследяваме как младият провинциалист Д'Артанян пристига в Париж с намерението да стане един от кралските мускетари. Той бързо се сблъсква както с интригите на Милейди и кардинал Ришельо (Ерик Руф), така и с пъстрото мускетарско трио, а и с любовта към очарователната Констанс Бонасиьо.
В "Тримата мускетари" липсва всякаква изключителност - както откъм оригиналност на разказа, така и във визуалното поднасяне. При все това филмът е приятен за гледане, защото огромният за европейските мащаби бюджет (над 36 млн. евро на епизод) дава мащаба на модерния блокбастър, съчетавайки го със старомодния подход да се снима на локации и с практически ефекти и каскади. Моите лични предпочитания са към втората част "Милейди", в който действието се движи от диаболичния персонаж на Ева Грийн - безапелационен избор за ролята. В нея авторите на сценария са си позволили и някои сюжетни волности спрямо романа, които намекват за обмислян трети епизод.
В обсадената от хибридни послания България филмът нашумя главно с това, че лансира някои конюнктурни промени в "Тримата мускетари". Едната е съвсем невинна - в първия филм, когато се запознаваме с палавника и чревоугодник Портос, го виждаме в един кадър като бисексуален, забавляващ се наравно с жени и с мъже. Втората, и по-гръмко одумвана, е въвеждането на образа на чернокож мускетар в "Милейди". Ханибал (в ролята Ралф Амусу) е измислен персонаж, какъвто в романа на Дюма няма, макар че авторите на филмите привеждат някои исторически извори в своя подкрепа. Това не променя факта, че героят е изсмукан от пръстите и ненужен за повествованието. Въпреки това "Милейди" си остава по-добрият филм от двата, с по-енергично действие, по-зрелищни битки, по-трагични развои и по-висок залог за главните участници.
Венсан Касел и Вики Крипс са, както обикновено, чудесни в ролите си; с дългите си къдри Гарел прилича повече на рокзвезда от 70-те, отколкото на френски крал от 17-и век. Ромен Дюри, когото режисьорът Мартин Бурбулон избра за титуляр и в предишния си филм "Влюбеният Айфел", остава на втори план заедно с хедониста Портос (Пио Мармаи). И двете части на "Тримата мускетари" представят пищни костюми, декори, отлична каскадьорска работа и хореография на бойните сцени.
Въпреки култовия статус на романа и многобройните му екранни прочити, за Франция това е първият киноопит с него от шейсет години насам. Очакваният пазарен успех обаче не се състоя - "Тримата мускетари: Д'Артанян" дебютира на второ място в премиерния уикенд в родината си (зад холивудската анимация "Супер Марио Брос") и дори не можа да завърши годината като най-гледания през нея френски филм. Общият му международен боксофис едва се доближава до бюджетните разходи. Още по-зле са нещата с "... Милейди", което говори, че класическият приключенски филм няма много привърженици в днешната развлекателна реалност. С всичките си достойнства и слабости "Тримата мускетари" 1 и 2 би работил чудесно като минисериал - с обща продължителност около четири часа - когато стигне до стрийминг платформите. Все пак Дюма е нещо като прародител на серийния формат в изкуството.
YouTube
