"Граф Монте Кристо" е една от онези вечни истории, родени за киното (нищо, че тогава то още не съществува). За първия му век романът на Александър Дюма е навъртял над 40 адаптации за големия и малкия екран, сред които индийски и японски прочити. Измежду актьорите, превъплътили се в обзетия от духа от отмъщението Едмон Дантес, са Джон Гилбърт, Ричард Чембърлейн, Луи Журдан (любопитно - 14 години по-късно той изигра и корумпирания прокурор Жилфор в друга екранизация), Жерар Депардийо. Предпоследният засега вариант на приключенската класика е холивудски - през 2002-ра с Джим Кавийзъл и Гай Пиърс, но като при (почти) всяка американска трактовка на отвъдокеанско културно наследство, не се получи баш както трябва.
Но ето че французите решават да вземат нещата в свои ръце: и по-точно, двама французи на име Матийо Делапорт и Александър дьо ла Пателиер. Неотдавна те бяха съсценаристи и на най-скъпия френски филм - "Тримата мускетари" в две части (2023). Въпреки колосалния за евромащабите бюджет, звъна на шпаги, внушителната сценография и костюми и участието на именити актьори като Ева Грийн, Венсан Касел, Ромен Дюри и Вики Крипс, опитът на режисьора Мартин Бурбулон бе далеч от успех, хеле па финансов.
В "Граф Монте Кристо" тандемът Делапорт - Дьо ла Пателиер и пише, и режисира, а резултатът е далеч по-бляскав. Филмът бе приет с 12-минутни овации на тазгодишния фестивал в Кан и те не са били продиктувани само от галски патриотизъм. Наистина, и в него пищната продукция и ефектното действие понякога замъгляват мотивите и характерите на героите, но 1200-те страници на романа са пренесени на големия екран енергично, емоционално и епично. В това изключително слабо за Холивуд лято не се сещам друг филм, с който ще прекарате така приятни три часа в прохладата на киносалона. От уверените актьорски изпълнения (Пиер Нини, Пиерфранческо Фавино, Анамария Вартоломей) през разточителните декори (Стефан Теласон) до гръмката оркестрация (Джером Реботие), всеки елемент в "Граф Монте Кристо" работи като добре смазана машина, за да разкаже тази класическа история за отмъщение, което се сервира студено.
Едва ли шедьовърът на Дюма има нужда да бъде преразказван - перипетиите на младия капитан Едмон Дантес, чийто живот е прекършен в навечерието на сватбата му с красивата Мерседес, са известни на безброй поколения читатели по света и у нас. От мрака на замъка Иф и тайната на абат Фариа той изплува до свободата, до легендарно тамплиерско съкровище и до жажда за мъст, която го тласка все по-далеч от човека, който е бил.
Има нещо очарователно старомодно както в етоса на тази история, така и в подхода, избран от авторския тандем. Делапорт и Дьо ла Пателиер не поемат излишни рискове, не си позволяват свободи в повествованието. Нанесени са някои дребни промени, по-скоро като закачка съм съвременната публика, но цялостно филмът остава верен на литературния първообраз. Всички актьори и локации са привлекателни по начина, по който бяха във френските филми от шестото и седмото десетилетие на XX век.
Дюма, Юго и Балзак могат да се нарекат основоположници на серийния разказ в литературата - много от романите им излизат първо в подлистниците на вестници - и в ерата на стрийминг телевизията е много изкусително дебелите им томове да бъдат препрочетени като сериали. Но ако "Тримата мускетари" приличаше на минисериал с непреценени амбиции, то "Граф Монте Кристо" изглежда и се чувства чудесно точно там, където е. Той струва 47 милиона и всяко едно евро се вижда и чува ясно на големия екран (за разлика от някои американски продукции, три- и четирикратно по-скъпи). Масово кино в най-добрия смисъл на думата.
YouTube
