"Избави от меч душата ми,
живота ми – от силата на кучето.
Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове."
(Псалм 22:20)
Новозеландката Джейн Кемпиън избухна през 1993 г. с третия си филм "Пианото". Номиниран за 8 награди "Оскар", той губи най-важните от "Списъкът на Шиндлер". Да, и такива години имаше, при това претендентите за най-добър бяха само по пет. Сега са десет, но сред тях трудно се намират филми с този естетически отпечатък. Да, "Дюн" и "Белфаст", "Уестсайдска история" и японският "Карай колата ми" са все заслужили кандидатури за най-престижното отличие в киното. Но всички улики сочат, че 2022 г. - макар по китайския календар да е на тигъра - ще бъде годината на кучето. С вече космическите 218 награди и 300 номинации (сред които 12 за "Оскар"), "Силата на кучето" изглежда най-сетне ще постигне две неща - ще донесе заслуженото на Кемпиън, за която това е първи пълнометражен филм от 12 години, но и ще постави Netflix Originals на картата на големите студиа в индустрията. Досега това бе отказвано на стрийминг гиганта, чийто бърз ръст бе приеман с крайно раздразнение преди пандемията и с приглушено одобрение след затварянето на киносалоните заради коронавируса. "Рома" на Куарон през 2019 г., "Ирландецът" на Скорсезе през 2020 г., "Манк" на Дейвид Финчър и "Процесът срещу седмината от Чикаго" на Арън Соркин през 2021 г. - всички те бяха близо до златото, но така и не се докоснаха до него.
Очаква се големият час на Netflix да удари в края на март, на фона на невиждана доминация на жените режисьорки в последната година, след като бяха неглижирани повече от век. През април м.г. Клои Жао стана едва втората в историята, спечелила "Оскар" за режисура и за най-добър филм ("Земя на номади"), а в последвалите 12 месеца жени взеха последователно наградите на трите най-престижни филмови фестивала - Жулиа Дюкурно за "Титан" в Кан, Одри Диван за "Събитието" във Венеция и Карла Симон с "Алкарас" в Берлин. В този контекст победата на Кемпиън изглежда в кърпа вързана. А и иконографията на Дивия Запад и неговите герои е оснополагаща тема за американската култура и като такава има по-голям шанс да бъде зачетена от Академията спрямо други сюжети.
"Силата на кучето" бе прожектиран на голям екран във Венеция и в ограничен брой по света през ноември м.г., преди да се закотви в каталога на "Нетфликс". (Жалко за всички нас, които имаме възможност да гледаме епичните пейзажи на Кемпиън само на малкия екран.) Филмът стъпва върху полуавтобиографичния роман на Томас Савидж от шейсетте години, който пък от своя страна взема заглавния си мотив от споменатия библейски псалм. Също както във филма, и в романа (преведен у нас) най-важна е засмукващата атмосфера. При работата си върху сценария обаче Кемпиън драстично орязва предисторията на героите, индианските сцени, както и цели второстепенни персонажи. Това ще хвърли по-нетърпеливите зрители в недоумение в първия час от екранното действие, когато действието се движи с охлювно темпо на фона на ширни и щедри пейзажи, заснети основно на естествена светлина. (Нова Зеландия играе успешно ролята на щата Монтана.) Първсигналното усещане е, че гледаме уестърн - героите са корави каубои, стада препускат из ливадите, звучи банджо и влак пресича прерията в подножието на величествена планина. "Силата на кучето" обаче е по-скоро психологическа драма, в която усещането за дебнеща заплаха и надвисващо престъпление постепенно се сгъстява до точката на кипене. Кемпиън компетентно измъчва зрителя, за да го хвърли в драматичната развръзка на последните минути.
В "Силата на кучето" мъжествеността, така неуморно празнувана от уестърн жанра, не е опозиция на слабостта, а прикритие за нея. В центъра на разказа е героят на Бенедикт Къмбърбач - жилавият грубиян Фил, алфа-мъжкар, който презира всяка проява на чувства. Той спи в една стая заедно с брат си Джордж - негова пълна противоположност, едър, възпитан и спокоен. И преди да си помислите, че става дума за история ала "Планината Броукбек", за хомоеротизъм, ще трябва да изчакате още малко. Двамата са богати, но самотни. Джордж се взема с вдовицата Роуз (овладяна Кирстен Дънст). Затънал в стаени фрустрации, Фил започва да тормози нея и сина й.
Дотук нещата изглеждат доста като в "Пианото" - на исторически фон (годината е 1925-а) имаме жесток мъж, чувствителен мъж и самотна майка, която се жени за единия от тях. Имаме музикален инструмент, който пристига в пустошта, за да свири жената на него. (Познайте какъв.)
"Силата на кучето" е филм, който в своето въздействие далеч отстъпва на "Пианото". Това е по-мрачна и по-сурова история, в която моралните категории са разместени, но възмездието все пак се състоява. Макар че дава поле за изява на Къмбърбач, който прави най-забележителната роля в кариерата си (сигурен "Оскар"), Джеси Племънс като неговия брат и Дънст са престъпно недоизползвани. Това отваря възможност на съвсем младия Коди Смит-Макфий да блесне в ролята на сина.
Що се отнася до гейовете каубои - личността на Фил е изградена около спомена му за легендарния му ментор Бронко Хенри. Той не се показва на екран, филмът не изрича дали младежът е бил несподелено влюбен или сексуално тормозен от кумира си, но обсесията е налице. В случай че ви звучи конюнктурно, спомнете си, че е написано през далечната 1967 г., когато не е било прилично да се говори по тия теми.
И не е ли невероятно, че също както и в миналогодишния лауреат "Земя на номади", днес от Американската академия за филмово изкуство и наука чакат не мъже, не американци, а жени, идващи от други континенти, да обходят Дивия запад, за да разкажат новите му истории и да пренапишат правилата на уестърн жанра.
YouTube
