Колко удобно, че създателите му вече не са между живите. По-малко от три месеца след смъртта на Уилям Фридкин и също толкова преди 50-годишнината на "Екзорсистът" по екраните излиза филм, който с нищо не заслужава страховитата слава на своя именит предшественик. "Екзорсистът: Вярващият" е клет опит за нов прочит на това, което обикновено заема първата позиция в класациите за най-добри и влиятелни филми на ужасите на всички времена. Създаден през 1973 г. по романа на Уилям Питър Блати, "Екзорсистът" (у нас първоначално познат под името "Заклинателят") печели две награди "Оскар" и вечна филмова слава. Едновременно брутален и красив, артистичен и занаятчийски, изследващ откачени религиозни концепции с клиничната прецизност на учен агностик, филмът сплиташе шокиращи фантазии с убедителна човешка драма. Не беше нужно да си християнин, за да се страхуваш с Реган и нейната майка и да повярваш в първокласното кино, създадено от Уилям Фридкин. Филмът сложи началото на изцяло нова ера за хорър жанра и, неизбежно, бе последван от по-слаби продължения. Въпреки че с "Екзорсистът 2: Еретикът" се зае Джон Бурман, който привлече оригиналните актьори Линда Блеър и Макс фон Сюдов, а с "Екзорсистът 3: Легион" - самият автор на романа У. П. Блати, и двата могат да се квалифицират като провали. Не създадоха нещо запомнящо се и многобройните подражатели, които се опитаха да претворят изгонването на дявола от тялото в други сюжети.
В безславния списък се нарежда и "Вярващият", който връща летоброенето на "Екзорсистът" към началото. Независимото студио Blumhouse, специализирано в ужасите, решава да му вдъхне нов живот с цяла трилогия. И да я повери на кого, на кого - на Дейвид Гордън Грийн, вече скопосал три нови серии на "Хелоуин" (2018, 2021, 2022) с променлив успех. Да се надяваме, че липсата на значителен комерсиален успех (Тейлър Суифт и нейното грандиозно турне Eras Tour, вече и в кината, се грижат за това) ще разубеди Джейсън Блум да пусне на конвейера тази охалтурена икона на страшния жанр.
Единственото, с което "Вярващият" (може би) ще остане в историята, е завръщането на 90-годишната Елън Бърстин към ролята, която изигра преди половин век. Учудващо е как са успели да убедят великолепната и на тази почтена възраст актриса да изиграе повторно Крис Макнийл, след като категорично отказа да стори това в "Екзорсистът" 2 и 3. Всичко останало е миш-маш от суеверия и хорър клишета, от расово многобразие и драматургична немощ.
Дейвид Гордън Грийн започва разказа уверено, като в първия половин час ни държи далеч от лукавия и обладаните от него деца. Виктор (Лесли Одъм мл.) и бременната му съпруга са на идилична ваканция, която земетресението в Хаити превръща в кошмар. 13 години по-късно той е самотен баща на тийнейджърка, прекомерно загрижен за безопасността й. Оказва се, не без основание - в деня, когато я пуска да учи уж у приятелка, двете момичета изчезват в гората. Връщат се след три дни с наранени нозе и някак различен, по-несговорчив нрав. Сетне ужасът пропълзява не над едно, а над две семейства.
Две обладани момиченца вместо едно? Двойно по-страшно, двойно по-забавно - ще да са си казали създателите на филма. Но не се получава точно така. Познатите гледки, мултиплицирани със средствата на съвременните компютърни технологии, предизвикват по-скоро отвращение, отколкото ужас - никой не се е постарал да изгради пълнокръвни образи, към чиито страдания публиката да изпита съпричастие.
Дори участието на Бърстин е кратко и престъпно пропиляно. Католическата църква нехае за изгубените овце от паството си и липсва силен образ от типа на отец Мерин: кръг от случайни присъстващи и ритуали от всички деноминации ще се сблъскат в една хаотична нощ в американско предградие, за да се борят със злото. Ако трябва да нарека тази сцена изпитание на вярата, то тя ще е изпитание на зрителската вяра, че доброто жанрово кино е все още живо и възможно. "Екзорсистът: Вярващият", уви, не принадлежи към него.
Междувременно на 3 ноември Домът на киното ще покаже "Екзорсистът" (1973), и то в пълната му режисьорска версия, в рамките на петдневния It's Alive Horror Film Festival.
YouTube
