Колкото са успешни романите на Стивън Кинг, толкова и трудни за "превод" на киноезик. Това не спира Холивуд да експлоатира богатото литературно наследство на Краля на ужаса - той остава един от най-често екранизираните автори в историята на киното. Наред с жалоните "Сиянието", "Кери" и "Изкуплението Шоушенк" и няколко прилични опита, продуктивният автор се е сдобил в последните пет десетилетия с безброй слаби и обречени на забвение адаптации. Сред тях се нарежда и първият филм "Подпалвачката", заснет скоро след излизането на романа с детето звезда от "Извънземното" Дрю Баримор.
Книгата, преведена и у нас в края на 80-те под заглавието "Живата факла", бе първата творба на Кинг, с която се срещнах - на възраст малко по-голяма от главната героиня Чарли, чиито свръхестествени способности да възпламенява всичко около себе си са резултат от любовта на двама подложени на лабораторен експеримент млади хора. Зловещата атмосфера в текста трудно се забравя. Тя обаче почти напълно липсва в новия "Подпалвачката", продуциран от Blumhouse.
В последните десет години студиото се превърна в икона на нискобюджетния хорър с шлагери като "Бягай", "Честита смърт", "Чистката" и мн. др. (паралелно с ужасите Джейсън Блум продуцира и успешни драматични филми като "Камшичен удар" и "Черен в клана"). Работата на Blumhouse обаче все повече се доближава до конвейера и доказателство за това е "Подпалвачката". Сценарият на Скот Тиймс съблича целия старомоден, предизвикващ тръпки ужас от паранормалния трилър на Кинг и оставя само отделни елементи от него - размествайки последователността на събития, променяйки дарбите на Чарли, опитвайки се да го пренесе в дигиталната ера. Зак Ефрон като бащата е единственото по-запомнящо се присъствие.
YouTube
