Български филм с много женски имена. Номиниран е за "европейско откритие" на Европейските филмови награди. Режисиран е от Надежда Косева, за която е пълнометражен дебют след няколко наградени късометражки и продуцирани филми на Георги Дюлгеров и Светла Цоцоркова. Главната героиня - от заглавието - е млада жена, изиграна от Мартина Апостолова (дебют, заслужено отличен на редица фестивали). Филмът е любопитен и силно емоционален, люшкащ се между клишето и изкуплението.
Сценарият, дело на проф. Светослав Овчаров, режисьорката и Боян Вулетич, започва с първото. Битова несрета и естетика на грозното. Изглежда като толкова много други български (и не само) филми - Косева видимо е привърженик на новия социален реализъм, донесъл две награди "Златна палма" на братя Дарден, експлоатиран успешно у нас от тандема Грозева - Вълчанов в тяхната трилогия (отличаваща се обаче и с горчивия си хумор), от Ралица Петрова в "Безбог" и др.
Ирина живее на ръба на бедността в периферията на провинциален град, работи в крайпътно заведение и има детенце. Мъжът й е безработен, основният му принос към семейството е да копае ежедневно въглища за отопление от нелегалната импровизирана мина в двора. Диалозите им са семпли, изпълнени със смесица от безразличие и отчаяние. Битието определя съзнанието.
После пернишката трагедия (действието наистина се развива в Перник) достига кресчендо: Ирина остава без работа, улавя мъжа си в изневяра със сестра й, после той е осакатен, след като мината се срутва отгоре му. След неуспешен и почти комичен опит да изкара нещо от проституция обезверената героиня се цани за сурогатна майка на богата бездетна двойка от столицата. И тази тема не е оригинална - тя вече бе изследвана от Милко Лазаров ("Ага") в първия му филм "Отчуждение".
Първата половина на "Ирина" не е лека за гледане и е съвсем нормално, че при премиерата на "Златна роза" част от публиката си е излязла: реализмът нагарча, а драматургично тази част е по-скоро слаба и схематична. Ирина приема напълно безстрастно (а то значи и неправдоподобно) апокалипсиса край себе си. Впоследствие филмът търпи метаморфоза и в непрогледния мрак започват да звучат светли нотки. Непривично русата и синеока за околния тъмен балкански фон героиня тръгва като ангел към надеждата, изкуплението и прошката. Може би на хартия звучи банално, но това е хубавата част на филма и в нея разказът е убедителен и вълнуващ. Финалното чувство, което оставя "Ирина", е оптимистично. Не е често явление съвременен български филм, който търси надеждата в безнадеждността.
Без да омаловажаваме успешно налучкания тон (макар и в средата на изпълнението) от режисьор и сценаристи, голяма заслуга за успеха има титулярната актриса. Мартина Апостолова е невероятна. Тя буквално диша с образа. Никакво декламиране и неестественост няма у нея. В поддържащите роли са Ирини Жамбонас, Касиел Ноа Ашер, Христо Ушев, Красимир Доков. И в работата с тях режисьорката Надежда Косева не е допуснала фалш. Това впрочем си е нейно верую, попито от ментора й Дюлгеров: "Киното прощава всичко освен неискреността."
