Въпреки че нехоливудското кино рядко получава (извънфестивално) разпространение на голям екран у нас и още по-рядко събира солидна публика, италианският писател, сценарист и режисьор Паоло Дженовезе е добре познат на българската аудитория. Неговият филм "Перфектни непознати" се сдоби с култов статут по целия свят и дори стана нещо като рекордьор, с двуцифрено число екранни и сценични римейкове - испански, френски, турски, гръцки, руски, китайски, мексикански... Изглежда, че динамиката на отношенията в двойка, техният разпад и малките камъчета, които могат да обърнат колата, са теми, еднакво разбираеми и достъпни във всяка култура. У нас дори по БНТ бе показан и следващият филм на Дженовезе "Мястото", а междувременно на книжния пазар издателство "Колибри" предлага и литературните оригинали на неговите творби.
Така се стига до "Супергерои" - едно от най-харесваните от публиката предложения в афиша на "Синелибри", което дни след края на фестивалната програма тръгва и по кината. Филмът само привидно има допирни точки с американските блокбастъри за приказни персонажи със свръхсили. Закачката в заглавието са комиксите, които главната героиня Анна (очарователната Жасмин Тринка) рисува. В тях няма мъже в чорапогащи, които спасяват света - нейните графични поредици разказват сюжети, вдъхновени от собствения й неспокоен живот. Волната душа Анна е във връзка с Марко (Алесандро Борги) - физик, който се опитва да обясни всичко в света с формули и закони на термодинамиката. Десетгодишната им връзка преминава през страст, съмнения, скандали, ревност, интимност, приятелства, работа, тайни от миналото... "Налага се да си супергерой, за да постигнеш днес наглед прости неща като трайно обвързване, брак, дете" - това е посланието, с което всеки зрител в осъзната възраст би могъл да се идентифицира. Дженовезе кръстосва елементи от драма и комедия в своята съвременна история за любовта, която критици от различни националности сравняват с трилогията "Преди... " на Ричард Линклейтър и "Един мъж и една жена" на Клод Льолуш. Също като тях "Супергерои" принадлежи на своята епоха. Милениалите Анна и Марко обитават различен свят от този на екранните си предшественици. Което не им пречи да се разнежват пред кадри от (вече стари) романтични филми като "Наистина любов".
Изграден в поредица от ретроспекции и скокове напред към настоящето, филмът изисква концентрация от публиката - понякога само дължината на брадата на главния герой подсказва в кой времеви отрязък се намираме. Този избор блестящо защитава идеята за връзката като постоянно движение, като танго за двама - две напред, едно назад. "Супергерои" е мил, красив и сърдечен филм, с отлични актьорски превъплъщения. В края си обаче той залита към предозиран мелодраматизъм и преминава през поредица клишета, включително болест и смърт. Е, понякога зрителят (особено зрителката) има нужда от малко захаросана сантименталност. Ако тя е поднесена с елегантността, с която го прави Дженовезе, е добре дошла.
YouTube
