Френският филм „Кръстницата“ е едно от малкото събития в последните осем месеца, които успяха да се промушат през иглените уши на пандемията и да бъдат показани в зала 1 на НДК. С него през октомври бе открито шестото издание на фестивала „Синелибри“, а макар и с ограничението от (тогава) 50% запълняемост на залата, комедията с Изабел Юпер се радваше на завиден интерес от страна на публиката. По-малко или повече киномани видяха филма и в последвалите прожекции от кинолитературния фест, както и в онлайн изданието (първо) на „Синелибри“. От този петък „Кръстницата“ трябваше да се "разходи" и по кината в цялата страна – доколкото киноразпространението мърдаше в условията на извънредна епидемична обстановка. Но това няма да се случи, тъй като именно в този ден те отново затварят врати поне до Коледа. Да се надяваме, че организаторите на фестивала и дистрибутори на свежото френско предложение ще съумеят отново да предложат онлайн гледане, защото то остава единствената опция за консумация на култура в локдаун. А „Кръстницата“ е филм, който, без никакви претенции да е шедьовър на седмото изкуство, носи много добро настроение – от каквото несъмнено имаме нужда в тези мрачни дни.
67-годишната Изабел Юпер е вероятно най-изявената френска актриса днес. Вече пето десетилетие тя снима изключително активно – филмографията й наброява над 140 заглавия – и е заслужила многобройни отличия за работата си не само в родната си Франция и на Стария континент, но и отвъд океана (най-вече за филма „Тя“ на Пол Верховен, донесъл ѝ номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добра женска роля). Юпер не само не избягва, но активно търси актьорските предизвикателства – от сложни психологически роли със сексуална натовареност като тези в „Пианистката“ на Ханеке или „Тя“, през класически драми като „Мадам Бовари“ и „Дамата с камелиите“, до кримки като „Осем жени“ и лековати комедии като „Парижки лудории“.
„Кръстницата“ също привидно е в полето на комедията, но адаптацията по романа на Анелор Кер съчетава хумора с напрегнат полицейски трилър и ясно видим социален подтекст. Във филма на режисьора Жан-Пол Саломе Юпер блести като ярък диамант сред не чак толкова благородна среда – тя е вдовица, претоварена и нископлатена преводачка от арабски в полицейски участък. Средствата и времето си разпределя между своята майка, която е настанила в скъп старчески дом, и грижата за порасналите си дъщери. Героинята ѝ носи карикатурното име Пасианс Портофю, но се оказва от хората, които се смеят последни. Докато прослушва разговорите на дребни бандити и наркопласьори, тя решава да влезе в бизнеса. Оттам става по-интересно. "Кръстницата" е леко, разтоварващо и ангажиращо вниманието зрелище, доминирано от великолепното изпълнение на Юпер. Макар да не е знаела нито дума арабски, тя наизустява диалозите на този труден език до степен на висока актьорска достоверност. Надянала хиджаб - както толкова жителки на Париж напоследък, - Пасианс се гмурка в подземния свят, отхвърляйки редица предразсъдъци и спечелвайки си произнасяното с респект прозвище "Мама Марихуана" (това е и името, под което филмът се разпространява в англоезичния свят).
YouTube
