Индиецът М. Найт Шамалан така и не успя да създаде нещо по-голямо от номинирания си за шест "Оскара" пробив "Шесто чувство" (1999), в който малкият Хейли Озмънт си говореше с духа на мъртвия Брус Уилис. Той обаче продължава упорито да снима своите мистерии - филмографията му вече наброява 15 заглавия - с променлив успех. В последните години с добро качество сред тях изпъкна само заснетият за независимото студио Blumhouse, специализирано в хорър жанра, "На парчета".
"В капана на времето" (с далеч по-неизобретателното оригинално заглавие Old) бележи завръщането му към мейнстрийм киното - той е част от договор за два трилъра с Universal, - което личи и от образцовото расово многообразие на екрана. Сниман е в Доминиканската република по време на ковид пандемията: екипът лесно постигнал социална изолация на острова, но пък видял зор с природата - трябвало да се преборят с "четири до пет урагана", разказва самият режисьор на премиерата в Ню Йорк онзи ден. От екипа споделят също, че Шамалан е променил финала в последния момент - вероятно за да поддържат напрежението у публиката: М. Найт е известен от самото начало със своята страст към неочаквания край. Независимо дали филмите му стъпват върху комикси или обикновени бабини деветини, които е слушал от лелите си в Пондичери, от Шамалан винаги може да се очаква остър сюжетен развой в последните метри.
Не може да се каже, че "В капана на времето" е безумно оригинален в това отношение. Предпоставка за това е и фактът, че филмът е базиран на литературно произведение с известен край - комиксът Sandcastle на Пиер-Оскар Леви и Фредерик Питърс. За разлика от края, завръзката е интригуваща. Младо семейство с две деца отива на почивка на райски остров. Част от пакета е посещение на самотен див плаж, където четиримата се озовават заедно с още неколцина от хотелския комплекс... завинаги. Оказва се, че от затворения между високи скални стени пясъчен залив бягство няма, за сметка на това има уловка - времето на плажа тече хиляди пъти по-бързо от нормалното. За часове там героите растат/остаряват с години.
Сред затворниците в рая са Гаел Гарсия Бернал, Руфъс Сюъл, Томасин Макензи и Вики Крипс; самият Шамалан се мярка в един-два кадъра. Първата половина на филма е далеч по-интересна, после борбата с времето и лудостта, задълбочаваща се от безизходицата, се изтърква и режисьорът напразно опитва да привлече вниманието на зрителя с боди хорър елементи. Идеята има потенциал за голяма психологическа дълбочина и ужас – осъзнаването на човешката тленност и мимолетност пред лицето на природата може да бъде доста травматично, особено когато са замесени и деца. "В капана на времето" обаче не е нито дълбок, нито психологически издържан, а някои сюжетни ходове са откровено нелепи (за диалозите да не говорим).
Крайният резултат е филм, подреждащ се някъде в средата по скалата на М. Найт Шамалан - под най-добрите като "Неуязвимият" и "На парчета", над най-срамните провали.
YouTube
