Вече десет филма след страхотния "Шесто чувство" (1999) М. Найт Шамалан не е направил нищо, доближаващо се до неговото качество. Явно няма и да дочакаме. Режисьорът от индийски произход и неговите продуценти Universal все пак упорстват. Особено понеже с две близо десетилетия закъснение той реши да доразработи започната на границата с предишния век тема за супергероите, придобила междувременно нечувана актуалност и доходност.
Когато Шамалан засне "Неуязвимият" с Брус Уилис и Самюъл Джаксън през 2000-ата, само хонорарът му за сценария бе космическите 5 милиона долара, но не защото някой тогава се вълнуваше от съдбата на комиксовите мъже в чорапогащи, а заради гигантския успех на "Шесто чувство". Макар сравнително приличен, филмът нямаше очаквания успех и идеята за трилогия, подхвърляна още тогава в интервюта от Уилис, остана да отлежава в чекмеджето. Втора част се появи едва през 2016-а, с филма "На парчета" - може би най-добре приетият от критиците опит на М. Найт в последните три петилетки. В него героят бе друг - страдащият от дисоциативно разстройство персонаж (или по-скоро 24 персонажа) на Джеймс Макавой, който изнесе филма на гърба си със своите шизофренични превъплъщения. Едно от тях бе на жесток сериен убиец. В кратък момент, без надписите да ни предупредят за това, в кадър цъфна и Брус Уилис, така щото зрителите да се досетят какво ги очаква. И ето: в "Стъкленият" тримата герои се срещат, този път като смъртни врагове.
Уви, актьорското присъствие не е достатъчно, за да направи един посредствен сюжет добър. Уилис и Джаксън даже не си дават много зор - те по-скоро отегчено маркират супергеройските си амплоа. Макавой повтаря хватките от "На парчета", а триадата трябва да бъде цялостно скрепена от криминално-конспиративна фабула. Но Шамалан, който в началото на кариерата си бе хвален като способен да създава съспенс и неочакваност, го раздава доста банално тук.
Малко по-добре работи метанивото на филма - особено днес, когато "Марвъл" доминира киносалоните и популярната култура - с идеята, че супергероите са просто някакви добре тренирани във фитнеса откачалки - фенове на книжки с комикси. Сара Полсън като психиатърката, чиято работа е да ги убеди в това, е просто нелепа. Би било иронично, ако не беше сериозно (Шамалан няма чувство за хумор).
Общо взето - закъснял, посредствен и лишен от вълнение филм. Втората част, в която е съсредоточен екшънът, е сравнително занимателна.
