Marvel са своего рода гении. Не знам как другояче да окачествя триумфалния им поход в бизнеса и популярната култура, който за има-няма десет години произведе двайсет филма, донесе 18 милиарда долара и умножи в пъти армията почитатели на леко мухлясалите книжки с комикси от XX век. Разбира се, всички ние сме в правото си да харесваме или не техните инфантилни, шумни и зрелищни филми, както и да роптаем срещу трите награди "Оскар" на посредствения и конюнктурен "Черната пантера" (пак добре че не е за най-добър филм!). Но в студиото - подразделение на "Дисни", без съмнение знаят как да вършат работата си - не само в творческо и техническо отношение, а в съзвучие с културните и цивилизационни битки на епохата. След като отвори червения килим за чернокожите супергерои, "Марвъл" се сеща и за жените. По-добре късно: бледите епигони от DC Comics направиха това още през 2017 г. в един от малкото си добри филми "Жената чудо".
Естествено, че премиерата е на 8 март, защото "Капитан Марвел" е феминистичният манифест в портфолиото на Marvel Cinematic Universe. Това е вече 21-вият филм от комиксовия свят, но заглавието и сюжетните връзки са ясен знак, че героинята Карол Данвърс не е просто яка мацка, която изстрелва бластери от дланите си като в ранен роман на Стивън Кинг. Тя гради армия отмъстители за предстоящия Avengers: Endgame. Заедно с - познайте! - афроамериканец, Самюъл Джаксън, който се завръща в ролята на Ник Фюри.
В ролята на Каръл, страдаща от амнезия космическа побойничка с псевдонима Виърс, влиза Бри Ларсон. Наградена с "Оскар" за майчиното си себеотрицание в камерния "Стая", тук тя гърми, трещи и раздава правосъдие, развявайки русите си къдрици във всеки кадър. Режисьорският тандем Ан Бодън и Райън Флек също идват от независимото кино (Half Nelson, "Шугар"), но този път са ги снабдили с чудовищен "Марвъл" бюджет, който позволява към Ларсон и Джаксън да се присъединят Джуд Лоу в ролята на перфиден извънземен, Анет Бенинг, Бен Менделсон и др.
Повествователно този е от по-слабите филми на "Марвел". Първият половин час особено е - гледаш и не вярваш на очите си - евтина версия на "Стар трек". Нещата се пооправят, когато Виърс слиза на Земята през 1995 г., където звучат хитове на TLC, "Ноу даут" и "Нирвана", интернет връзката е през модем и дропва непрестанно, а момичетата носят тениски с гръндж надписи. Сантиментът, носталгията и музикалното оформление са три от силните страни на MCU (да си спомним "Пазители на галактиката"). Хуморът в диалога е на ниво, обосновката на фабулата и характерите - нелепа, но общо филмът е неустоим: както заради яркото актьорско взаимодействие между Ларсон и Джаксън, така и поради непоколебимия girl power в концепцията. Към плюсовете следва да добавим чудесните изпълнения на Лашана Линч и едно коте.
Не е за "Оскари", но 1 милиард долара не му мърдат.
