Ако дозата Леа Сейду в "Дюн: Част втора" или дори в последния 007 "Смъртта може да почака" ви се е сторила недостатъчна, то френският "Звярът" предлага щедра компенсация. Божествената французойка присъства практически във всеки кадър от филма на режисьора Бертран Бонело, шествал в конкурсните програми на миналогодишните Венеция и Торонто и, веднага след това, на български екран във фестивала "Синелибри". Сега той прави втори тур в киносалоните, а киноманите могат да се възползват, ако "Годзила и Конг" и "Кралството на планетата на маймуните" не са по техния вкус.
"Звярът" е едновременно научна фантастика, но и любовна история, психологически трилър и историческа драма. Бертран Бонело прави свободна интерпретация на краткия разказ (едва 30 страници, пренесени в близо 150 минути) на Хенри Джеймс "Звярът в джунглата". Героинята му, Габриел Моние, прекосява три епохи - 1910-а, 2014-а и 2044 година, когато изкуственият интелект вече е поел контрола над човечеството, за да го направи по-малко сантиментално и по-рационално. Във всичките си паралелни животи тя среща Луис, с когото я свързва (гибелна) страст отвъд времето и пространството.
"Звярът" преднамерено се стреми към стила на Дейвид Линч, заигравайки се със свръхестественото и психоаналитичното, и хипнотизира с естетиката си, без непременно да разбираме сюжетните криволици. Сейду е великолепна в богатата си роля, а филмът едновременно привлича и отблъсква зрителя със своята мрачна прогноза за човечеството. От самото начало продукцията е белязана от мрачно събитие, тъй като ролята на Луис е трябвало да бъде изиграна от френския актьор Гаспар Улие. Той загина в инцидент седмици преди планирания старт на снимките и това налага спешна замяна в последния момент - с британеца Джордж Маккей ("1917"). Какво е загубил "Звярът" от това, можем само да гадаем, но Сейду и сама успява да овладее мистичната и хаотична, на моменти объркваща фабула. Разностранният й талант позволява да преминава без видимо усилие от дълбок еротизъм към невинност, от психо към обикновено момиче, от липса на мимика до пристъпи на истерия, от смях към ужас. А ако се затруднявате в скоковете между отделните периоди, между реалност и спомен, най-добрият съвет е да следите прическите й. Те са различни за всяко време и място, а в бъдещето, за по-наблюдателните, е сменен и филмовият формат (4:3).
Бонело, както признава в интервю от Венеция, сам е бил изненадан от бума на ИИ в годините след написването на проекта, докато "Звярът" върви към своята екранна реализация: един от онези случаи, в които изкуството добива добавена актуалност от самия живот. Възхитителна метафора за роботите на бъдещето са куклите, които съпругът на Габриел произвежда в 1910 г. Както всеки творец, и този използва артистичните си инструменти, за да покаже технологичния напредък като нещо смущаващо и опасно. Особено интересен е изборът му на бъдеще: то не е нито футуристично, нито постапокалиптично. Без скъпи ефекти, не толкова далечната 2044 г. по много неща прилича на нашата 2024, но и липсват много елементи от днес: екраните, интернет, рекламите, хората, колите; предполагам, с цел да изрази прекосяващата векове самота на героинята.
Не е толкова важно дали е прав, а как въздейства сюрреалистичният свят, в който ни потапя "Звярът". В крайна сметка филмът, било и донейде маниерен, ненужно усложнен и твърде дълъг, изпълнява обещанието си: емоциите, а не хладнокръвният анализ е това, което ни прави хора.
YouTube
