Може би си спомняте смътно филма от 1996 г. "Призрака и Мрака", в който Вал Килмър и Майкъл Дъглас преследваха два лъва човекоядци, нападнали работниците на железопътна линия в Цаво, Кения.
В сърцето на Африка се развива действието и в "Звярът" – екологичен трилър от исландския режисьор Балтазар Кормакур ("Еверест", "Два патлака"). Харизматичният Идрис Елба е в ролята на баща, който след смъртта на съпругата си е довел отчуждените си подрастващи дъщери на забавно и познавателно сафари. Техен водач е Шарлто Копли – единственият бял измежду главните герои, но израснал в саваната и най-навътре в нейните потайности. Нещо повече, навремето именно той е запознал главния герой с африканската му съпруга. Но екскурзията бързо се превръща в кошмар, джипът вече не е достатъчно убежище, а на четиримата се налага да се изправят срещу необикновен хищник. Лъв единак е обезумял, след като бракониери са избили прайда му, и е вече като тях – убива не защото е гладен, а от чиста жестокост и за отмъщение.
"Звярът" има семпла фабула и си поставя прости задачи, реализирани в рамките на 90 минути и с камерен актьорски състав. Но играта на Елба и Копли е отлична, а режисурата на Кормакур – болезнено реалистична. Камерата демонстрира преклонение пред величието на природата и не пести кървавите детайли от схватките между човек и лъв (затова и получава рейтинг R, или неподходящ за деца). След фотореалистичната версия на "Цар лъв" не е изненада, че големите котки тук са изцяло компютърно генерирани. Те обаче изглеждат достатъчно живи, а решаващата битка на Идрис Елба с лъва убиец донякъде наподобява смъртната схватка на Леонардо ди Каприо с мечката. Зад екшъна прозират явни екологични послания -– какви ефекти предизвикваме, когато унищожаваме природата; докъде е готов да стигне алфа мъжкарят (човек или животно), за да защити своите.
И отново камъни в градината на българския филмов преводач – не може във филм за Африка да превеждаш "в саваната" – "в Буша". Това вече е явна и вопиюща неграмотност.