Имаме ли нужда от четвърта част на "Лоши момчета"? Изглежда почти абсурдно отговорът да бъде "да", защото твърде много поредици се провалиха с поредното си продължение тази пролет - от "Ловци на духове" до "Лудия Макс" ("Фюриоза"). Но Уил Смит има нужда, и още как - той още си носи лошата карма на онзи шамар на "Оскарите" през 2022-ра, който го превърна в единствения носител на "Оскар", изхвърлен от Академията веднага след награждаването си. Изминалите две години бяха нулеви за него, ако не броим почти незабелязания от публиката "Еманципация" - заснет преди скандала екшънтрилър за робството от Антоан Фукуа.
Времената не са кой знае колко добри и за самия франчайз на Джери Брукхаймър и Дон Симпсън, които имаха малшанса да пуснат третата серия през януари 2020 г., миг преди коронавирусът да се разбушува. Епизодът бе приет с умерен ентусиазъм въпреки 25-ия (тогава) юбилей на поредицата, но 426 милиона долара са си 426 милиона - и още преди да се е навъртяла следващата кръгла годишнина, новите "Лоши момчета: Всичко или нищо" са вече по екраните.
Когато първите "Лоши момчета" изгряха по екраните през 1995 г., екшънжанрът процъфтява, а поджанрът полицейска екшънкомедия с двама партньори (т.нар. buddy movies) направо гърми и трещи със "Смъртоносно оръжие" и "48 часа". В тези филми престрелките и преследванията се редуваха с лафчета и расови стереотипи. Но ако всички преди него събираха бяло момче с черно момче, в Bad Boys Майкъл Бей прави нещо немислимо - слага в главните роли двама тъмнокожи актьори. Така де, да не си мислят днешните радетели на квотите за етническо равноправие на екрана, че са изобретили топлата вода. "Лоши момчета" се превърна в огромен хит и сложи началото на цялото Брукхаймър-Бей течение на безмозъчни пукотевици в киносалона, което в крайна сметка навярно доведе след себе си и днешните комиксови суперпродукции. Уил Смит стана мегазвезда, напоследък с променлив блясък, а от Мартин Лорънс нищо не стана - което е жалко, защото и новата, четвърта серия демонстрира неговия комедиен потенциал.
И така, "Лоши момчета: Всичко или нищо" е неочаквано приятно лятно зрелище, което забърква добре познатите печеливши компоненти: експлозивни препускания из Маями, летящи ракурси на камерата, остроумия и закачки, взривове и сюжетна бъркотия и най-вече - несравнимата химия между двамата актьори, която не е мръднала в последните близо три десетилетия. Не знам дали това ще прозвучи добре на поколението, което днес активно посещава кината - отхранено с "Бързи и яростни" и комиксите на Marvel, но "Лоши момчета 4" по някакъв начин успява да е едновременно носталгичен и нов, без да достига върхове, но и без да остави лош вкус. Всеки обича пуканките му да са приготвени точно както ги очаква.
Сценарият е стандартен - корумпирани ченгета и наркокартели, изборът между семейството и работата, екшън с интензитета на видеоигра (особено във финалната част) и проблясъци на хумор. Началото си е направо разводнено. Но днес, когато понятието "кинозвезда" е все повече в Червената книга, наблюдаваме как две звезди искрят като луди в един клиширан, на моменти инфантилен разказ, и това е прекрасно. Сходно беше усещането в романтичния "Билет до рая" преди две години, който пожъна успех само заради тандема Джордж Клуни-Джулия Робъртс. Но тук няма нищо сладникаво и кичозно - всичко е за забавление.
Изумително е как актьорите, съответно на 55 (Смит) и 59 (Лорънс) се хвърлят в огъня на екшъна, макар и леко прошарени, единият понаедрял - и това прави героите им също толкова достоверни, както и преди три десетилетия, макар отдавна да не се квалифицират точно като "момчета". Режисира ги друг тандем - белгийските мароканци Адил и Билал, влезли в поредицата с предишния "Лоши момчета завинаги". В паралелната комиксова вселена те се провалиха като никой друг - след радушно приетия сериал "Мис Марвел" им дадоха да режисират пълнометражния "Батгърл", който бе спрян буквално на монтажната маса, след като бяха вече потрошени 90 милиона долара. Но в работата им има и ритъм, и настроение, и енергия.
Оглеждайте се за няколкосекундните роли на Майкъл Бей и неколцина по-съвременни звезди - макар че да очакваме поява на Крис Рок, може би като лошо ченге, би било прекалено оптимистично.