Супергероите доскоро си бяха супер: милиардите валяха като дъжд над продуцентите на филмите по техни подвизи. Но качеството на продукцията намалява дори по-бързо от интереса на публиката. И когато си мислиш, че няма как да стане по-зле, точно това става.
Sony е странна птица в света на комиксовото кино: за разлика от Marvel и DC, с техните многочислени пантеони от обичани и популярни супергерои, компанията притежава правата само върху един - Спайдърмен. Е, и върху разни периферни персонажи от неговия свят ("Венъм", "Морбиус"), които също се опитва да капитализира. Не може да се каже, че бизнесът не върви - "Спайдърмен: Няма път към дома" е седмият най-доходоносен филм на всички времена и при това успя да го постигне, преди пандемията да е свалила угрозата си над киносалоните. Анимационната "Спайди-вселена", с две предложения дотук, също се продава добре.
Може би затова в студиото не са забелязали, че даже хегемоните Marvel отложиха всичките си премиери за 2025-а в желанието отново да разпалят интерес у публиката (все едно това става с някакъв друг трик, освен с добре разказани и заснети истории). До ноември тази година Sony ще пуснат цели три! комиксови филма - и ако съдим по първия от тях, всички те спокойно могат да бъдат пропуснати.
"Мадам Уеб" е типичният пример за произведение, създадено не като резултат от творческо намерение или вдъхновение, а от корпоративна летучка. Всичките му главни герои, с изключение на злодея, са жени. Три от тях са момиченца - бъдещи обладателки на суперсили, щамповани по модела на образцовото етническо многообразие: руса, латино и чернокожа. Режисьорката също е жена (Си Джей Кларксън, работила в тв поредиците "Наследници", "Оранжевото е новото черно"). Всичко това не би било толкова лошо, ако сценарият не беше отчайващо бездарен. Ефектите са евтини, диалогът - нелеп като в български филм, режисурата - нехайна. Злодеят е плосък и неубедителен дори по критериите на комикса.
Не знам какво още да ви кажа за този филм. Играят Дакота Джонсън ("50 нюанса сиво", "Изгубената дъщеря") - все още ми се струва, че тя е чудесна жена и актриса и заслужава далеч по-добри роли; и Сидни Суини (сериала "Еуфория"). В ролята на антагониста, на име Езекил, е по принцип талантливият френски актьор Тахар Рахим.
Джонсън е младото алтер его на Мадам Уеб - сляпа прорицателка в инвалидна количка, която се появява в комиксите за Спайдърмен през 80-те. Тук тя е оправен парамедик от "Бърза помощ" без грам личен живот. Търси отговори за произхода си в старите тефтери на майка си - изследователка на паяците в Амазонската джунгла, която умира при раждането й при загадъчни обстоятелства. Носи името на древната Касандра и това трябва да ни насочи към дарованието, което й се разкрива с напредването на филмовото действие - да вижда близкото бъдеще. Но не по поръчка, а само когато ще се случи нещо страховито. И особено ако ще се случи с три тийнейджърки, в чието лице злодеят вижда най-голямата заплаха за живота си.
Нататък става дори по-безобразно и осеяно с реклами на "Пепси" и песни на Бритни Спиърс, тъй като действието се развива през 2003 г. Що се отнася до връзката със Спайдърмен (Питър Паркър), който не се появява тук, ето ви една: колегата парамедик на Касандра се нарича Бен Паркър. Можеше да е по-интересно, ако тя проявяваше романтичен интерес към него, но четиримата сценаристи не са преценили така. Бен има сестра, Мери Паркър, която ражда в разгара на екшъна.
Филмът е по-кратък от 2 часа, което обикновено е добър атестат. Но тук те са достатъчни, за да отегчат зрителя. Дори закачливият хумор, който Дакота Джонсън внася с екранното си присъствие, не може да спаси "Мадам Уеб". Няма дори задължителната за жанра сцена след надписите. Може би все пак авторите са се засрамили и са разбрали, че този филм никога, никога, никога не трябва да има продължение.
YouTube
